Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2010 11:08 - РАДИОЛЮБИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ-6
Автор: lz2gmlz Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6805 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 12.01.2011 11:22


През 1974г. в студията за документални филми за радиолюбителите в България „Викам всички”. Филмът е създаден от професионалисти кинематографисти, но техен консултант е Александър Джингив, LZ1FF. Филмът пресъздава любителското ежедневие, участието в състезания, и в по-голямата си част е сниман в Троянската радиолюбителска база над града. За четвърта поредна година отборът ни по радиомногобой (мъже и юноши) доминира на imageсъстезанията  на социалистическите страни, този път в Унгария, и заема отново първо място. На това състезание са въведени промени в правилника, състезанията по радиозасичане са отделни от многобоя, за сметка на това в радиомногобоя се появява състезание и за жени. Нашите се класират трети.

По повод 30-годишнината от девети септември е проведена руско-българска късовълнова експедиция по маршрут СССР – България . Уникалното е, че учасниците работят и от територията на СССР с български повиквателен знак LZ30U.

По повод същата годишнина в Москва се провежда и любилеина българска изложба. Като един от организаторите е Георги Сендов, LZ1UX. Той има интересен спомен: „ Всеки  вторник московските радиолюбители имаха традиционна среща и аз също редовно ходех там. Но веднъж за поредната среща ми казаха, че ще се състои в домашна квартира. Дадоха ми адреса, отидох, занесох няколко бутилки „Плиска”. Те веднага заделиха една от тях, казаха ми, че очакват специален гост. Някъде към 22:30 се звънна, отвориха и влезе… веднага го познах, Владимир Висоцки. Познаваше се с повечето от радиолюбителите. Седна, заговори се с тях. Представиха ме на него, той пийна малко от „Плиска”-та и моментално попита има ли китара. Донесоха му веднага, всичко беше подготвено. Последва нов въпрос: „А микрофони” има ли? „Не-е-е!”, викаха всички. Направи някаква страшна импровизация, посветена на мен, съчиняваше всичко и като текст, и като музика в момента. Имаше някакво особено усещане, пленяваше мигновенно всички.

image
През януари 1975г. става една залвеща, абсурдна по същността си случка. Двама радиолюбители от  LZ1KSA – Румен Панков и Огнян Ченгелиев  са задържани и след това осъдени на 7 години затвор. В обвинителния им акт е записано дословно „преклонение пред капиталистическия начин на живот, манифестирано в редовно слушане на станции с антисоциалистическа насоченост и едно престъпно тяествие да бъдат световно известни DX – ери…” Не помогнаха усилията на Димитър Петров, LZ1AF,

призован като свидетел, да докаже абсурдността на обвинението. Точно обратното доказват други „радиолюбители”. Огнян Ченгелиев си спомня: „Най-срамното за радиолюбителското движение беше заявлението пред съда, че още далеч преди процеса БФРЛ е взела специално решение, с което забранява на своите членове да контактуват с капиталистически DX клубове. Никой не беше чувал да е имало такова решение. Просто, за мен нямаше съмнение, то беше изфабрикувано за процеса…”

През 1975г. Чавдар Левков, LZ1AQ популялизира сред българските радиолюбители схемата на приемник с пряко преобразуване. По-късно Димитър Димитров и Иван Александров, LZ1IA се отдават на тази тема и конструират различни по предназначение радиолюбителски приемници, включително и за радиозасичане.

От 7 до 12 най 1975г. в Перник се провежда първи републикански конструкторски шампионат. Той е продукт от досегашните радиолюбителски изложби и състезанията по скоростно монтиране. Първа награда получава Яким Якимов за безконтактна електронна аутомашина.

Награден е и Веселин Илиев и неговия колектив от LZ1KPG  за разработка по същата тема. Борис Найденов, Чавдар Левков и др. също получават различни награди. Интегралните схеми вече са навлезли в практиката на българските конструктори.

През лятото на 1975г. у нас в Международния младежки център, Приморско се провеждат поредните състезания по радиомногобой „Дружба – братство”. Участват ГДР, КНДР, Полша, СССР, Унгария и България. Нашите многобойци са в доста променен състав и този път не се стига до първото място. Класираме се втори в комплексното класиране след СССР. За съжаление състезанието не събужда много добри чуства в другите отбори. Чужденците са доста резервирани по чесното му провеждане, Тъй като в дисциплината ориентиране всичките наши състезатели от всички възрастви групи (Венцислав Захариев, Тодор Кайкиев, Пейо Попдончев, Станислав Ватев, Никола Димитров, Румен Гечев, Здравка Бучкова, Мариана Петрова, Стоянка Стайкова) заемат първо, второ и трето място… Българските състезатели са правили предварително тренировка по действителния вариант, но още по-важната, наитина ключова информация, която знаят само българите, е една дупка в оградата на ММЦ! Останалите трябва да крастосват доста дълго напрет-назад, докато намерят начин да се измъкнат..

В края на 1975г. Климент Кожаров, LZ1CQ пуска в експлоатация приставка за работа  на телетайпа (RTTY) и от LZ1KAB установява първите за България връзки на RTTY. По – късно на тази тема се посещават Захари Захариев, LZ2EE, операторите на LZ1KDP Румен Кожухаров, LZ2AF и Станимир Леков, LZ1IU, като и някои други. Започват и участия в международни КВ състезания. Все пак работата на RTTY поне в този момент представлява интерес само за една шепа хора. Огромното мнозинство български радиолюбители почти нямат представа за любителските връзки на RTTY. Но истински парадокс е, че с появата на RTTY у нас, става традиция ( и тя продължава още) всеки наш радиолюбител да включва в проектите си за QSL картички и клас на излъчване RTTY

В началото на 1976г. Александър Дърводелски и Георги Апостолов предлагат първата у нас QRP схема на любителски трансийвър, подходящ и за полева работа. Той е исключително прост по схемното си оформление и е размножен бързо в много радиоклубове.
   През 1976г. излиза нов правилник за радиолюбителската дейност, извесната "Наредба-2". В нея няма особени различия от действащия до момента правилник. Естествено две нови неща правят впечатление. Първо, узаконява се това, което така или иначе вече е практика - на радиолюбители от едно домакинство се разрешава, независимо от радиолюбителския им клас, да работят с пълната мощност, разрешена на собственика. Второ, усложнява се придобиването на клас С. Кандидатите трябва да са организирани радиолюбители, т.е. членове на някой радиоклуб. Те трябва да имат поне шестмесечен стаж като слушатели. Нещо повече, под ръководството на отговорник на колективна станция да са направили поне 30 радиовръзки с български радиостанции и да са получили поне 15 QSL картички. Последните изисквания са толкова далече от действителната практика, че не придобиват реален живот... 
   През лятото на 1976г. Юлия и Дончо Папазови тръгват на плаване през Тихия океан. Пак Стефан Калоянов им е на помощ. Той си спомня: "Когато решиха да потеглят, аз им направих една радиостанция, беше някъде 30-40W, която те активно ползваха, особено в началото на плаването. Помня, че цялата последна нощ работих, за да завърша радиостанцията. На следващия ден просто не можех да се пробудя и не отидох на изпращането им. Васко Терзиев, LZ1AB ги изпрати, той им занесе радиостанцията, след това той imageподдържаше връзка с тях. Ходихме специално на покрива му, той живееше в "Младост", за да му помогнем да вдигне триелементния бийм. По някое време от плаването им, обаче, станцията им беше залята с вода, повреди се и връзката временно прекъсна". Анна Цачнова, по-късно LZ3GU си спомня: "Това бяха най-трудните моменти по отношение на радиовръзката с тях. Васко Терзиев по принцип беше поел всичко, но ние от LZ1KDP му бяхме нещо като доброволна, резервана, осигурителна станция.image В този период не успявахме да ги слушаме дирекно. Южноамерикански радиолюбители можеха да ни помагат, но проблемът беше, че Юлия не знаеше английски. Особено Борис Найденов, LZ1OM следеше радиовръзките, аз сравнително рядко участвах. Но на мен се случи шансът точно в този момент да попадна съвъшенно случайно на някакъв венецуелец, който, за голямо мое учудване и удоволетворение, говореше донякъде български и руски език, вероятно син на емигранти. Той ни оказа голяма помощ, а малко след това Георги Сендов замина за Куба, почна да се обажда оттам и пое тази задача. " Самият Георги Сендов, LZ1UX си спомня: "Работех от Куба като CO2FRC. Често се налагаше да помагам като ратранслатор между Дончо и София, LZ1KDP. Точно тогава лодката им получи някаква повреда, трябваше от София да им собщят как да я оправят, но прохождението беше много лошо, едва успяхме да се чуем с LZ1KDP и то на телеграфия. Аз все пак записах грамата, но пък не успях да се чуя с Дончо и Юлия. Тогава пак този венецуелец, Сергей се казваше, помогна. Аз му предадох информацията на телефония, на български език,той я записа на магнитофон и след това я излъчи за Дончо. Беше ми много интересно да чуя собствения си глас в ефира!"
   През август 1976г. на "Трите буки" край Кюстендил се провеждат международни състезания по радиозасичане. Те са първи от една нова верига ежегодни състезания на социалистическите страни, наречени подготвителни. СССР и България са почти равностойни и спечелват голяма част от медалите.
   През 1976г. в България за пръв път густува президента на IARU. Това е Ноел Итън, VE3CJ, придружен от Виктор Кларк, W4KFC, президент на IARU - регион 2 и вицепрезидент на ARRL. Te участват в среща с ръководството на БФРЛ, imageсрещат се и с обикновени радиолюбители. Засега това остава единствен случай на гостуване на президент на IARU у нас.
   На редовната конференция БФРЛ, проведена в Перник, става нещо неочаквано и твърде смело за онова време. Участващите радолюбители спонтанно се възпротивяват стещу предложената отгоре листа за ново ръководно бюро на федерацият и след избора практически всички дотогавашни членове (без прецедателя) отпадат. Това е толкова неочаквана проява, че ръководството на Военния отдел на ЦК на ДКМС провежда дълго и щателно разследване, за да бъдат открити и наказани подстрекателите.
   През март 1977г. Захари Захариев, LZ1EE става първият българин, участвал в състезание по SSTV. Това става в световния  SSTV контест.
   През май 1077г. идеята за традиционните рапубликански турнири по радиозасичане да участват в една класация всички състезатели, независимо от възрастта и пола им, дава интересен резултат. На турнира в Панпорово ан 144 MHz  Иванка Стамболиева (Пазарджик) заема първо място, побеждавайки повече от 30 мъже!
   Колективната радиостанция LZ1KAA от София става първата българска любителска станция, получила дипломата 5BDXCC. През август 1977г. в imageГаброво се провежда ново състезание по радиомногобой "Дружба-братство". Участват 7 страни. Румен Гечев за младежи и Марияна Петрова за жени, както и отборите младежи и жени печелят първи места. Малко преди това е имало международни състезания в ГДР, където нашият отбор се представи лошо. Това, а и фактът, че много от традиционните ни титуляри са надхвърлили възрастовата граница, налага значителна подмяна на състезателите. Нови имена са Васил Богданов, Олга Захариева и др.
   През септември 1977г. в Скопие се image провежда европейско първенство по радиозасичане, наречено този път първенство на IARU-регион 1, което се явява преходно към следващите вече световни първенства. Минчо Петков си спомня за това състезание: "Нашият отбор замина без ръководител и треньор, бяхме и съвсем ограничени със средства, не можехме да посетим  Охрид, където всички отбори отидоха на екскурзия в почивния ден. Още преди заминаването ни беше направена особена инструкция. Като че ли съзнателно искаха да ни държат настрани от всякакви контакти. Оказа се, че има причина и тя беше гузната съвест на нашите ръководители от една случка предишната година. Тогава наш отбор беше ходил на състезания в  Югославия, но на закриването и връчването на наградите нашият отбор, въпреки спечелените първи места, не се явил, защото малко преди това си заминал...image А причината да си замине, и то без предупреждение, била, че нашият водач (от системата на ДКМС) имал неотложна лична работа в София и повел  към България и състезателите.." Но самото първенство протича блестящо за нас и отборът ни  завоюва най-високите си успехи до този момент. Иванка Стамболиева става европейски шампион, Кирчо Бончев е вицешампион, Минчо Петков - трети. И двата ни отбора - мъже (Кирчо Бончев и Минчо Петков) и жени (Иванка Стамболиева и Стефка Попова) завоюват европейската титла и стават европейски шампиони!


Тагове:   морз,   морзова азбука,


Гласувай:
0



1. анонимен - аз бях радист първи клас...
19.02.2010 11:16
LZ1 KBZ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lz2gmlz
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1023709
Постинги: 8
Коментари: 564
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Декември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031