Прочетен: 12346 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2011 15:19
През 1985г. Николай Джамбазов, LZ1UN прави околосветското си пътешествие с яхтата "Тангра". Той поддържа редовна КВ връзка със студенския радиоклуб LZ1KDP. За пореден път Борис Найденов и групата около него се ангажират с радиовръзката. В най-далечния участък от обиколката на земята съществена помощ като ретранслираща станция им оказва един сляп новозеландски радиолюбител, който взема нещата много присърце и отдава цялото си време в помощ на нашия пътешественик. Интересен спомен от това време има Анна Цанова: "ЗА мен, понеже участвах във връзката, тежкият момент в тази експедиция беше, когато Николай предаде, че се намира около нос Хорн и там има страхотна буря. В същото време метеорологичната станция на американския флот съобщаваше, че за последните 20 години около нос Хорн не е имало по-спокойно море! Николай изчезна и аз се паникьосах. Помолих за помощ, спомням си, че чилийски и аржентински радиолюбители организираха претърсване на 200-милна зана около нос Хорн и не го намериха... По-късно се оказа, че той изобщо не е бил стигнал там, бурята е била на съвсем друго място, още много, много далеч от носа..."
На турнира по радиозасичане "Елпром" в Троян през май 1985г. за първи път е използван компютър "Правец 82" за изчисляване на резултатите. Програмата е на Любомир Петров и Панайот Данев.
През юли 1985г. в Будапеща се провежда интересно по идея състезание на отбори по радиозасичане от социалистическите столици. Отборът на София (Панайот Данев, Иван Александров, Владислав Боев, Лъчезар Бояджиев, Катя Боева, Дарина Коларова, Красимир Янев и росен Стамболийски) се представят изненадващо добре и до последния момент държи в напрежение безпорните фаворити от Москва. Съвсем малко не достига на Софиянци за победата. Eдна случка която би могла да обърне класирането, е толкова куриозна,че заслужава да бъде специално описана. Иван Александров, след като е открил всичките "лисици" и трябва да се придвижи до финала, установява, че часовникът му е спрял да работи. Спира отваря го и прави опит да го задейства. Колко време му е отнело това и защо е било нужно да го прави, знае само той, но когато състезанието завършва , се установява, че отборът на Москва, ветерани изпреварва софийския с 1 секунда, Панайот Данев спечелва на това състезание индивидуално първо място.
През лятото на 1985г. Стефан Калоянов, LZ1AM се включва в нова ветроходна инициатива - пресичане на Черно море със сърфове. Стефан поддържа от съпровождаща яхта радиовръзка с Централния радиоклуб, LZ1KAB като работи с инициал LZ1AM/MM. През следващите години тези инициатива прераства в пресичане на Средиземно море, а след това на Атлантическия океан, като LZ1AM е непрекъснато връзка с България.
Минчо Петков, LZ2DF, е включен в редакционния колектив (като отговарящ за радиозасичането) на новосъздаденото радиолюбителско списание Radiosporting, издавано в Канада от VE3BMV.
От 26 до 30 август 1985г. в Пловдив се провежда състезание по радиозасичане от традиционните "Дружба-братство". Осем страни изпращат отбори. Всичките първи места без отборното класиране за юноши са спечелени от наши състезатели. Победители са Златин Костов, Светослав Стоянов, Татяна Минева и Лиляна Лефтерова, както и отборът девойки. За пръв път в състезание на социалистическите страни е използван компютър за изчисление на резултатите. На хижа "Здравец", където е финалът, съвсем открито за гостите в един "Правец 82" се въвеждат финалните времена на финиширалите състезатели и той през 15 min отпечатва временното класиране, което се обявява на официално табло. А с изтичане на контролното време на последния състезател моментално излизат и крайните резултати, индивидуални и отборни.В всички дотогавашни състезания това изчисление, за което постигнатите времена трябва да се трансформират в точки, е изисквало доста време и традиционно е забавяло окончателните резултати. Състезанието се запомня и с целодневното издирване на двама загубили се монголски юноши, открити едва привечер на 30 km от района на състезанието.
В края на годината троянските късовълновици Минчо Петков, Божидар Цветанов, Огнян Цветанов, Васил Вълчев и Стефан Радоев са обявени за отбор на годината в системата на ОСО за многобройните победи през годината, практически във всеки късовълнов контест.
От 1986г. по идея на Йордан Пенчев, национален трениьор по радиозасичане, състезанията по радиозасичане са обединени във верига за купата на НРБ. Първи носители на купата стават Красимир Узунов, Цонка Райковска и Златин Костов.
И в изкачването на връх Анапурна в Хималаите в българската експедиция участва радиолюбител - Симеон Груев, по-късно LZ3SG. Той носи радиолюбителска апаратура, но връзките му с България, LZ1KDP са "пиратски". Симеон решава, че е по-безопасно да работи само на телеграфия, при това със съвецки(!) инициал....
От 1 юни 1986г. започва дейноста на базата по радиоелектроника на ОСО, ръководена от Веселин Илиев. От нейното производство - зали за телеграфия, приемници и предаватели за радиозасичане, QRP полеви трансийвъри и много други се снабдяват практически всички радиоклубове в страната Най-активни конструктори са Стефан Ницов и Васил Василев. Може би най-сполучливата конструкция се оказва приемника за радиозасичане на 144 MHz. За него спокойно може да се каже, че е една от най-добрите разработки в света. Нашите водещи състезатели без изключение го вземат на въоражение, а по-късно Руско Русев, LZ1RT го прави популярен и в някои западноевропейски страни.
От 14 до 18 юни 1986г. в София се провежда годишното подготвително състезание на социалистическите страни по радиозасичане. В своите категории Димитър Кирев, Панайот Данев и Николай Митев, като и отборите юноши и ветерани спечелват първите места.
Ангел Герасимов, LZ1SM съобщава, че за една година работа на къси вълни на телеграфия с мощност само 1 W е направил над 1300 връзски с 57 страни, някои от които DX-и от всички континенти.
От 24 до 28 юли 1986г. в Белчин бани до Самоков се провежда първото у нас международно присъственосъстезание с QRP радиостанции на къси вълни. Участват България, СССР, Полша и Чехословакия с мъжки и женски отбори. От българите най-добре се представят Николай Енчев, LZ1NK -втори и Валентина Симеонава -трета.
През 1986г. по света се появяват първите любителски станции, работещи на пакет (packet). Този нов вид работа почти веднага печели популярност и в България. По това време компютри "Правец 82" има вече бъббсеки радиоклуб. Нашите радиолюбители започват да повтарят някоии разработки на модеми. Русенската клубна радиостанция LZ2KIM осъществява първите за България пакет радиовръзки. Те са разбира се на къси вълни, предимно на 14 MHz., както всички по света започват. С пакет се запалват много наши клубни и лични станции, но куриозното е, че едва през декември 1991г. БФРЛ официално съобщава , че няма никакви административни пречки пред този вид работа. Прословута ще остане репликата на Будьони Михайлов, LZ1LB, изречена на една конференция на БФРЛ преди това: "Такъв вид работа е абсолютно забранена, защото не може да се контролира и може да се използва за предаване на шпионски сведения!" В годините по-нататък Николай Ботев, LZ1PV и Стефан Ницов, LZ3PG разработват контрорери за пакет радио, които много наши радиолюбители използват при първото си излизане в ефира на този вид работа.
През есента на 1986г. в Полша на присъствено УКВ състояние нашите отбори (Валентин Ганев, Пейо Попдончев, Васил Шатъров, Олга Захариева, Йордан Янков, Симеон Симеонов) се класират на вторите места и на двата обхвата, но никой от учасниците в състезанията не успяват да направи връзка със станция от България, защото нашите станции нямат информация за състезанието и просто не работят...
От 1 януари 1987г. още един късовълнов радиолюбителски обхват 10MHz е разрешен в България.
На 22 и 23 февруари 1987г. в почти готова вече база на LZ1KAA на Панагюрски колони са поканени на приятелско състезание по телеграфия ветерани от софийските радиоклубове. Участват много известни имена от близкото и далечно минало. Победител става Иван Александров, LZ1IA. Самата база официално е открита на 29 май. Крайното предавателно стъпало и антените са гордостта на радиолюбителите Милчо Миланов, LZ1RF, Иван Александров, LZ1IA, Николай Икономов,LZ1JY, Константин Шолев,LZ1LZ и началника на клуба Ангел Ефтимов, но те могат да се похвалят и с добрите си умения да бъдат зидари, кофражисти и какви ли още не при построяването на базата.
През март 1987г. Марко Цеков,LZ1US спечелва REF ЕМЕ контеста-първа победа на наш УКВ-ист в ЕМЕ състезание.
На 7 май 1987г. Виолета Терзиева, съпруга на покойния вече Васил Терзиев,LZ1AB подарява радиостанцията му на старозагорската клубна станция LZ1KWT, която пък избира инициала си по негово име.
По повод 40 години от създаването на отбранителната организация в България през май 1987г. Бюрото на БФРЛ извършва класация за спортист радиолюбител на 40-летието. Тя изглезда така:
1. Кръстю Андонов, LZ2AB
2. Божидар Цветанов,LZ2HE
3. Тодор Кайкиев,LZ1BP
4. Веселин Борисов
5. Пайо Попдончев,LZ1FI
6. Маргарита Петкова,LZ1YL
7. Георги Воденичаров,LZ1ZF
8. Ангел Несторов,LZ1AG
9. Анна Цанова, по-късно LZ3GU
10. Добромир Добрев, LZ1DZ
От 20 до 22 юли 1987г. в Хасково се провежда международен КВ QRP турнир, този път под шефството и за наградите на списание "Радио, телевизия, електроника". Участват пет социалистически страни. Купата печели СССР. Успяваме да вземем едно първо място - мъже отборно. Състезанието се запомня и с това, че обработката на отчетите за пръв път е колпютърна, автор на софтуера е Тодор Тодоров.
В ноемврийския си брой от 1987г. най-авторитетното в света радиолюбителско списание, американското "QST", отпечатва дълъг авторски материал на Панайот Денев, LZ1US за спорта радиозасичане, който е много популярен в Европа и Азия, но все още не е оценен в американския континент.
Въз основа на класацията на двадесетте най-престижни късовълнови състезания през 1987г. IARU 1 регион прави класация за годината. LZ2KST се класира първа! Това е пак българска инициатива, която в IARU намира подкрепа и от много други страни-членки. За съжаление класацията се извършва за първи и последен път...
През април 1988г. Стефан Калоянов,LZ1AM посещава Антартида (Белингзхаузен, станция Новолазаревская, о-в Александър и о-в Ливингстон) в състав на съветската антрактическа експедиция. Още при потеглянето натам, той успява от кораба,с който пътува през Атлантическия океан, да установи връзка с яхтата "Тивия", с която Дончо Папазов и Методи Савов правят своето пътешествие в южните ширини. В този момент те са в Тихия океан. Между мореплавателите от двата океана се провежда една интересна любителска врузка. От самата Антрактида Стефан работи с инициал LZ0AM. Той става първият българин, работил от Анктартида. Естествено, провежда връзки и с България и си спомня: "Беше период на максимална слънчева активност, така че връзкита с България се правеха най-лесно на 28 MHz , също на 21MHz. Общо прохождението в Анктартида беше различно от това, на което сме свикнали тук и доста интересно. Често явление беше на 14MHz , та даже и на 7MHz да се чуват едновременно и еднакво добре всички континенти".
През май 1988г. за пръв път група от 40 радиолюбители от цялата страна с радиовръзки на 3,5 и на 144 MHz осигурява обслужването на международното автомобилно рали "Албена - Златни пясъци - Сливен". По-късно това става обичайно и за останалите ралита в България.
На 4 юни 1988г. по инициатива на Владо Владов,LZ1UA и със спонсторството на "Машстрой", Троян се провежда първият републикански УКВ турнир на ЧМ. Една година по-късно състезанието се провежда повторно.
През лятото на 1988г. колективът на Централния радиоклуб под ръководството на Сашо Петров, LZ1RL изработва голяма серия QRP трансийвъри "Рила", конструксия на Иван Александров,LZ1IA, което довежда до голяма масовизация на QRP турнирите. Конструкцията е толкова сполучлива, че на следващата година Иван Александров е присъдена първа награда на конструкторския шампионат.
От 6 до 14 август 1988г. Христо Минчев, LZ1DP, Стамен Вълчев, LZ1KU, Румен Маринов,LZ1JH и Савко Димитров от LZ1KSP организиратспециална, добре обмислена и подготвена УКВ експедиция за радиовръзки с отражение от метеорни потоци. Те работят от района на Хайдушки поляни в Родопите с инациал LZ1KDP/P и осъществяват над 100 контакта със 17 страни, практически цяла Средна и Западна Европа.
През септември 1988г. на световното първенство по радиозасичане в Беатенберг, Швейцария при 18 участващи страни двама българи стават световни шампиони - Георги Георгиев (мъже) и Златин Костов (юноши). Това е най-големият ни успех изобщо досега и първи шампионски звания в индивидуалното класиране. Особено престижно е постижението на Георги Георгиев в най-конкурентната категория - мъже. На другия обхват той заема второ, място, само на 1 секунда от победителя и става безпорен номер едно в света. Печелим още един сребърен и два бронзови медала от отборното класиране. За тези успехи подготовката е започнала още предишната година, като за разлика от предходни случаи е много по-качествена и включва многобройни лагери и състезания. Панайот Денев си спомня този миг така: "Бяха подготвял отбора две години като национален тренньор, включително и заключителната лагер-школа в Боровец. Но в последния момент преди заминаването за Швейцария научих, че още далеч преди това началника на централния радиоклуб Сотир Коларов ме е извадил от световното като не подал моите документи за паспорт заедно с отбора. Известно е как тогава се разрешаваше излизане в чужбина, така че неможех да направя нищо реално. Естественото, което ми оставаше, беше да изпратянашите състезатели на аерогарата и да се договорим с Ангел Несторов, че ще се опитам да установя връзка с него по телефона. Сотир Коларов, който отпатува с групата беше снел шайбата на телефона, но беше забравил, че аз съм телеграфист. Изчуках дългия телефонен номер на хотела в Швейцария, обади ми се рецепцията и аз се опитах да изговоря колкото може по-ясно името на Ангел Несторов с молба да ме свържат с него. За мое огромно учудване Ангел се обади буквални след секунда. И него не го свъртало на едно място от вълнение, бил точно в мига там на рецепцията, чул името си и грабнал слушалката. Нямаше търпение: "Имаме двама световни шампиони - Георги и Златин." Вълнението ми беше толкова голямо,че след това не си спомних дали им честитих този фантастичен успех. Но наистина толкова важно ли беше последното? Имахме двама световни шампиони, а аз на 1500km от тях се чуствах също шампион!"
От 22 до 26 септември 1988г. се провежда ново международно QRP състезание. То е в Долна баня, участват пет страни и ние отново вземаме първо място отборно за мъже. Интересен факт е, че такива QRP състезания и дотогава, и след това са провеждани само в България. На състезанието е показан като наблюдател Мирко Мандрино, YU7NQM, член на ИК на IARU-регион1, но въпреки нашите не скрити желания да станем родоначалници на нов официален радиолюбителски спорт, тази дисциплина не успява да се наложи в IARU.
През ноември 1988г. на конференцията на БФРЛ е избран нов прецедател на федерацията - Антон Илиев,LZ1EC. Той започва провеждането на ясна политика за самостоятелнос на БФРЛ и издигане на авторитета ѝ, който през последните години се е позагубил в сянката на централния радиоклуб.
През февруари 1989г. е проведена една интересна радиовръзка - между LZ2US, Марко Ценов и LZ1DP„ Христо Минчев. Интересното е това, че е първата връзка между двама българи чрез отражение от луната (ЕМЕ)!
Край Казанлък се провежда първото у нас УКВ присъствено състезание, което се счита и за национален шампионат. Схемата на провеждане е подобна на късовълновите QRP състезания, но състезанието е отборно, Отборите се състоят от двама състезатели. Работи се на телеграфия, и на телефония. Първи шампиони са - мъже Валентин Ганев, LZ2PP и Валентин Найденов, LZ2XA, жени - Здравка Бучкова, LZ1ZQ и Златка Бойчева, по-късно LZ3SS. Teзи състезания не придобиват популярност, вероятно поради това, че по нищо не се отличават от късовълновите, нещо повече позволени са по-големи мощности, няма ограничения в антените и връзкита са практически по-лесни от късовълновите. След няколко години отново в Казанлък тази идея се възражда повторно и се провеждат, вече не официално, подобни състезания, но този път с носими радиостанции, което ги прави по-интересни.
От август 1989г. Комитетът по съобщения и информатика започва да дава инициали с нови префикси. Отначало се появява LZ3, три годими по-късно - LZ4. След нови две се налага появата и на LZ5. Желаещите да се лицензират са станали толкова много, че новите серии се запълват само за няколко години. Първи щасливци да притежават новите префикси са LZ3AA, Пламен Миланов, LZ4KJ, Карл Лилиендал и LZ5GG, Георги Грозданов.
От 10 до 15 септември 1989г. в Боровец е поредният международен QRP турнир. Участващите страни са вече 6, всички социалистически. Отново фост - наблюдател е Мирко Мандрино. Най-после имаме индивидуална победа - Антонета Енчева. Отборно печелим и мъжкото, и женското класиране.
През лятото на 1990г. Стефан Калоянов, LZ1AM постига нещо уникално. Работейки от остров Антигуа, Северна Америка, той става първия български радиолюбител, провел радиовръзки от всичките седем континента, включително и Антарктида, с радиолюбители от България.
През август 1990г. в Сиатъл, САЩ се провеждат първите "Игри на добра воля", финансирани от теливизионния бос Тед Търнър. Идеята му е да си дадат обща среща състезатели от популярни, но не олимпийски спортове. Така в програмата намират мпсто и състезанията по КВ връзки. Състезателите са разтавени в домове на радиолюбители в района на града, използват мощности до 100W, антени без ограничения и правят нормално 24-часово нъсовълново състезание, като работят на телеграфия и на SSB с целия свят. България се ползва с голям авторитет в този спорт и разбира се е поканена да участва. Нашият отбор е Огнян Цветанов, LZ2PO и Румен Гечев, LZ1MS. Двамата се представят много добре и в присъствието на 15 отбора се класират шести, като пропускат в класирането пред себе си само отбори на домакините. Огнян Цветанов споделя: "След състезанието лично Марти Лайнен, OH4BH, един от главните инициатири и учасник в състезанието, дойде да ни поздрави и ми прошепна в ухото: "Добре, че дойдохте вие, българите, да измиете очите на Европа." По-късно, през 1996г. в Сан Франциско е проведеноподобно състезание, наречено този път "Световен отборен шампионат", отново с наше участие.
През септември 1990г. в Щръбске плесо, Чехословакия участваме в поредното световно първенство по радиозасичане. Ветераните (Христо Граипов,LZ2CT, Панайот Денев,LZ1US и Менко Моллов, LZ1TI) печелят отборни медало на двата обхвата.
На 12 януари 1991г. две български любителски радиостанции LZ1IA, Иван Александров и старозагорският клуб LZ1KWT провеждат интересна радиовръзка помежду си, като използват за ретранслатор радиолюбителския спътник RS10.
Извинявам се за допуснатите грешки, но те на променят фактите.
==============================
УНИКАЛНО !!!
Русия дълго време толерираше лудориите н...