Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 14:27 - Не питай старило, питай патило!
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 9928 Коментари: 20 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Защо се отказваме предварително от хубавото? Защо не му вярваме и като го видим възклицаваме недоверчиво "Те такова животно нема"? Страх от ново разочарование? Страх от болката при нова раздяла? Отказваме предварително на хубавите неща, които ни предлагат, защото "те не са за нас". Колко пъти в детството сме посягали за нещо и някой ни е плясвал по ръката – "Не пипай, това не е за теб". Това е за гости, това е за подарък, това е за другите. Кои са тези "другите" – всички освен теб. Посланието е ясно – "Хубавите неща не са за теб – те са за другите". Дресирани сме да отказваме, дори и когато слюнка изпълва устата ни, дори и когато умираме от глад или жажда – "Не е прилично".Учили са ни, че не трябва да се съгласяваме веднага, а по някакъв ориенталски обичай трябва да изчакаме да ни поканят поне още веднъж и и чак тогава доволно усмихнати да се съгласим "Е, добре, щом толкова настояваш".

А какво правим, когато ни канят само веднъж? Когато няма кой да "настоява"? Просто пропускаме и това хубаво и желано нещо минава покрай нас. Пропускаме шанса си.

Още си спомням миризмата на леща, която съседката сготви и ме покани да обядвам заедно с тях. Бях малка, бях гладна, но не беше прилично да се съглася и за това отказах. Отказах на глас, а на ум се молех да ме покани още веднъж – тогава със сигурност щях да се съглася. И тя ме покани, не само още веднъж, "настоя", но аз вече отказвах по навик, по инерция. Карах си по моя си начин, него най-много си го познавах- отказвах. Стана ми "втора природа"- отказвах, дори отказвах, преди да са ме поканили. Не знаех какво предлагат, а аз вече бързах да откажа.

Когато пораснах и ходех на дискотека, на купони, рожденни дни – незнаех предварително дали ще ме поканят да танцувам или не, (а и защо да съм зависима от другите) за това още по пътя се настройвах да отказвам. Така беше най-сигурно, аз да отказвам. Играех на "трудно достъпна", на "тежкарка". Да, ама другите си тацуваха, кръвта и сърцето ми подскачаха, а аз го давах "тежко" и сама. Това се затвърди като поведение – това, което искам и това, което казвам да се различават коренно.

Бях страхливка. Страх ме беше от истината, за това я криех. До толкова успешно, че я криех и от себе си. Аз не искам, мислех си, а всъщност излизаше, че "Гроздето  е кисело". Нека сега си призная – беше ме страх, че аз ще покажа че искам да танцувам, а никой няма да ме покани и ще се изложа. Други бяха времената, не като сега момичетата да канят момчетата на танц. Страх ме беше да не бъда отхвърляна и за това отхвърлях, да не бъде нежелана и за това се правех ,че не искам. Толкова свикнах да отказвам, че ми се струва, че се отказах и от себе си, от любовта си, от това да съм си на своя страна. За това и мочетата отиваха при онези дето не отказваха...

Пропуснах и още пропускам. Какво ли още чакам? Някой да настоява много, много, много, толкова много, че аз вече да не мога да отказвам. Да кажа точно като във филма "Свършиха ми всички оправдания".

А още по-лесно е, ако се откажа да отказвам...и простичко да се съглася, да си призная, че и аз искам..., да си призная и какво искам.... Защото иначе все ще си живея с чувството за пропуснатия си късмет. А както вече съм казвала, че "Късметът е готовността да кажеш "Да", когато различиш възможността".

 

 




Гласувай:
0



1. edinman - Това си е чисто издевателство
02.03.2009 14:52
Вики,позволих си това обръщение и ме извини,но с това само искам да ти засвидетелствам моето възхи-
щение от прочетения пост!За сетен път се убеждавам че ти си мислещ,и то много човек!
Желая ти от сърце късмет и щастие!
цитирай
2. victoriavselena - благодаря,
02.03.2009 14:57
но те моля да ме наричаш Виктория, защото има вече доста Вики в блог и освен това аз си обичам името.
Благодаря ти за възхищението, но защо издевателство?
цитирай
3. edinman - ами в този
02.03.2009 15:06
ленив следобед пак ме извади от дрямката:)
Ще спазя препоръката ти за името-прости ми.
цитирай
4. victoriavselena - не разбрах, че съм ти попречила
02.03.2009 16:08
да подремнеш :( Когато решиш другия път, пиши ще ти разкажа по-приятни приказки. За името не се сърдя изобщо. Но нали се тернирам да казвам направо какво искам и какво ми пречи.
цитирай
5. mamas - Виктория,
02.03.2009 19:34
до болка ми е познато това, за което пишеш...Колко пропуснати шансове! Все от страх...
А ти си взела правилното решение - писах ти го и в отговор на коментара ти в моя блог днес...Бъди смела!
цитирай
6. hristam - Хубав постинг,
02.03.2009 20:06
понякога е достатъчно дори да се размислиш за това, нали, за да намериш куража, от който се нуждаеш.
Успех и смелост, Вики! Късмета е в собствените ти ръце :))
цитирай
7. troha - Един подробно описан, широко срещан женски типаж
02.03.2009 20:10
Чудесен етюд! Може би всяка жена носи нещо от тези черти - коя повече, коя по-малко. Коя си признава, коя не си признава...Много честно, откровено и сугестивно си го написала. Браво!
цитирай
8. анонимен - Radiana-Виктория,
02.03.2009 20:10
Не е истина, колко много истина ! :-) Нямам блог и скоро няма да имам, просто минавам, поздравления за искренността !
цитирай
9. victoriavselena - до hristam
02.03.2009 20:46
благодаря за подкрепата, наистина целия живот е в ръцете ни
цитирай
10. victoriavselena - до troha
02.03.2009 20:48
във всяка от нас има нещо общо, жени или мъже. Честност към себе си е един от най-ефектевните ни инструменти
цитирай
11. victoriavselena - До Радиана
02.03.2009 20:50
Благодаря че ме посети. Не разбрах какво е това
"Не е истина, колко много истина ", но искреността е най-простото ни оръжие, което ни подпомага
цитирай
12. zaw12929 - Хубаво. Полезно!
03.03.2009 11:12
Хубаво. Полезно!
цитирай
13. darkenedangel - Браво...
03.03.2009 23:23
Както се казва оцели 10-ката от раз.
Хайде от днес да поемаме рисковете!
Силен пост! Откровен, искрен, осъзнат ..и истрадан, но не само от теб. Поздрави!
цитирай
14. victoriavselena - благодаря
03.03.2009 23:29
Заю, радвам се че си тук.
цитирай
15. victoriavselena - Добре Дошла Десислава
03.03.2009 23:30
благодаря, силата ни е в откровенността и искреността, иначе само лъжем себе си.
цитирай
16. malkiatprintz - Раздвам се, че си преодоляла това ...
04.03.2009 18:18
Раздвам се ,че си преодоляла това криворазбрано възпитание. Животът става по-спокоен и хубав, когато знаем какво искаме и не отхвърляме сами себе си.
цитирай
17. victoriavselena - Добър ден принце,
04.03.2009 18:39
липсваха ми твоите коментари. Как си?
цитирай
18. darkenedangel - Благодаря :)
04.03.2009 19:16
Благодаря :)
цитирай
19. marinella - Не
14.03.2009 20:50
Написано е нещо, което всички сме преживяли, за съжаление, но също так е важно да можеш да казваш и "НЕ" - то е равносилно на това да можеш да казваш "ДА". Благодаря, че си казала нещо и от мое име:)
цитирай
20. victoriavselena - Благодаря ти че си тук
14.03.2009 22:56
и благодаря за подкрепата. Защото е хубаво да осъзнаем, че имаме право да казваме Да или Не - наше лично право и понакога от това какво ще изберем - Да или Не зависи много от бъдещето ни.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545529
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697