2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Защо се отказваме предварително от хубавото? Защо не му вярваме и като го видим възклицаваме недоверчиво "Те такова животно нема"? Страх от ново разочарование? Страх от болката при нова раздяла? Отказваме предварително на хубавите неща, които ни предлагат, защото "те не са за нас". Колко пъти в детството сме посягали за нещо и някой ни е плясвал по ръката – "Не пипай, това не е за теб". Това е за гости, това е за подарък, това е за другите. Кои са тези "другите" – всички освен теб. Посланието е ясно – "Хубавите неща не са за теб – те са за другите". Дресирани сме да отказваме, дори и когато слюнка изпълва устата ни, дори и когато умираме от глад или жажда – "Не е прилично".Учили са ни, че не трябва да се съгласяваме веднага, а по някакъв ориенталски обичай трябва да изчакаме да ни поканят поне още веднъж и и чак тогава доволно усмихнати да се съгласим "Е, добре, щом толкова настояваш".
А какво правим, когато ни канят само веднъж? Когато няма кой да "настоява"? Просто пропускаме и това хубаво и желано нещо минава покрай нас. Пропускаме шанса си.
Още си спомням миризмата на леща, която съседката сготви и ме покани да обядвам заедно с тях. Бях малка, бях гладна, но не беше прилично да се съглася и за това отказах. Отказах на глас, а на ум се молех да ме покани още веднъж – тогава със сигурност щях да се съглася. И тя ме покани, не само още веднъж, "настоя", но аз вече отказвах по навик, по инерция. Карах си по моя си начин, него най-много си го познавах- отказвах. Стана ми "втора природа"- отказвах, дори отказвах, преди да са ме поканили. Не знаех какво предлагат, а аз вече бързах да откажа.
Когато пораснах и ходех на дискотека, на купони, рожденни дни – незнаех предварително дали ще ме поканят да танцувам или не, (а и защо да съм зависима от другите) за това още по пътя се настройвах да отказвам. Така беше най-сигурно, аз да отказвам. Играех на "трудно достъпна", на "тежкарка". Да, ама другите си тацуваха, кръвта и сърцето ми подскачаха, а аз го давах "тежко" и сама. Това се затвърди като поведение – това, което искам и това, което казвам да се различават коренно.
Бях страхливка. Страх ме беше от истината, за това я криех. До толкова успешно, че я криех и от себе си. Аз не искам, мислех си, а всъщност излизаше, че "Гроздето е кисело". Нека сега си призная – беше ме страх, че аз ще покажа че искам да танцувам, а никой няма да ме покани и ще се изложа. Други бяха времената, не като сега момичетата да канят момчетата на танц. Страх ме беше да не бъда отхвърляна и за това отхвърлях, да не бъде нежелана и за това се правех ,че не искам. Толкова свикнах да отказвам, че ми се струва, че се отказах и от себе си, от любовта си, от това да съм си на своя страна. За това и мочетата отиваха при онези дето не отказваха...
Пропуснах и още пропускам. Какво ли още чакам? Някой да настоява много, много, много, толкова много, че аз вече да не мога да отказвам. Да кажа точно като във филма "Свършиха ми всички оправдания".
А още по-лесно е, ако се откажа да отказвам...и простичко да се съглася, да си призная, че и аз искам..., да си призная и какво искам.... Защото иначе все ще си живея с чувството за пропуснатия си късмет. А както вече съм казвала, че "Късметът е готовността да кажеш "Да", когато различиш възможността".
02.03.2009 14:52
щение от прочетения пост!За сетен път се убеждавам че ти си мислещ,и то много човек!
Желая ти от сърце късмет и щастие!
Благодаря ти за възхищението, но защо издевателство?
02.03.2009 15:06
Ще спазя препоръката ти за името-прости ми.
А ти си взела правилното решение - писах ти го и в отговор на коментара ти в моя блог днес...Бъди смела!
Успех и смелост, Вики! Късмета е в собствените ти ръце :))
02.03.2009 20:10
"Не е истина, колко много истина ", но искреността е най-простото ни оръжие, което ни подпомага
Хайде от днес да поемаме рисковете!
Силен пост! Откровен, искрен, осъзнат ..и истрадан, но не само от теб. Поздрави!
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно