Първи международни контакти

   През есента на 1953г. български национален отбор е поканен за участие в Москва на първите за нас международни състезания по радиотелеграфия. Това е първо състезание по радиоспорт въобще, първообразът последвалите през годините редовни състезания на социалистическите страни. Инициативата е наша. Отначало състезанието е планирано у нас като среща НР България - СССР, но "съветските радиолюбителисметнаха, че ще бъде по-добре българските радиолюбители да отидат в Москва". Макар че материалната база за тренировки у нас е бедна и несигурна , желанието да се участва амбицира много наши радиолюбители. Накрая за Москва заминават осем състезателя. Веселин Борисов, Димитър Ружков, Васил Михаелов, Иван Иванов и Тодор Стоянов ще приемат на ръка, а Симеон Симеонов, Радослав Коларов и евгени Димитров - на пишеща машина.
   Състезанието се провежда на 29 октомври 1953г. и е само на приемане. Веселин Борисов и Димитър Ружков приемат буквен безмислов текст със скорост, каквато не е приемана до този момент в България 250 знака и поставят нов национален рекорд. И двамата съветски състезатели достигат същата скорост, но с по-малко грешки изпреварват българите. Нашите остават трети и четвърти. До същата скорост 250 знака  в минута достигат и тримата ни състезатели приемащи на машина, но на тази дисциплина съветските състезатели са много по-напред. Победителят достига 440 знака в минута.   В края на 1953г. е приет нов регламент за състезанията по телеграфия. В него личи влиянието на контакта със съветската школа. Така например освен традиционните несмислови буквен и цифров текст вече трябва да се приема и смислов открит текст. Новост за България е, че текстовете могат да се приемат на пишеща машина. Навсякъде се въвежда системата "Парис" при изчисляване на скоростта. И нещо много любопитно - състезаниъта на всички нива включително и републиканските ще се провеждат задочно, по места, като текстовете за приемане ще се предават едновременно по националното радио и месните радиостанции!
   Много преди Нова година още една колективна радиостанция излиза в ефира LZ2KCS, Плевен, с оператори Тодор Кръстев, Ангел Кишев, Петко Пешев, Панталей Константинов,Минчо Донев, Димитър Шишков.
   На 23 февруари 1954г. е ремонтирана и пусната отново в действие забравената от всички и потънала в прах станция на Държавния ТП институт, вече под инициала LZ!KSI.Предавателят е 50-ватов, но приемникът вече е професионален "Тесла - Ламбда", 13 лампов супер, даден специално от Министерството на ПТТР. Най-активни оператори са Радко Радев, Асен Бехтерев, Николай Корабов.   През март се провеждат окръжните състезания по радиотелеграфия, по новия регламент. "Точно в 10:30 часа в слушалките се чуват познатите откъслечени сигнали  "ЦЩ", предавани по етера от нациналната станция "Христо Ботев". Прозвучава бодра маршова песен. След това в залата настъпва пълна тишина. Започва предаването на тренировъчен открит български текст. Моливите заиграват по белите листове. "няма да се посрамим, предаването е много чисто!" - възкликва състезателят Пенко Стефанов". Но през април с.г. републиканските състезания по радиотелеграфия се провеждат по стария регламент. На тях са фиксирани някои нови национални рекорди. Димитър Ружков приема открит български текст със скорост 260 знака в минута. Същата скорост той постига и на несмислов буквен текст, а Васил Михаелов достига 310 знака на приемане на цифров текст.   По случай 7 май - деня на радиото и 9 май деня на победата през 1954г. се провежда късовълново състезание, организирано от ДОСААФ, СССР. Състезанието е само за радиолюбители от СССР, Полша, България, Чехословакия, Унгария, Румъния и ГДР. Класирането е индивидуално и отборно по сумата от десетте най-добри резултата. От България участват само четири станции и тя се класира последна.LZ1KDP ( Васил Терзиев, Стефан Димитров) - на 32-ро място LZ1KPZ (Велко Чергаров, Ангел Несторов, Людмил Левичаров) - на 33-то LZ2KAC (Трифон колев, Никола Стефанов, Тодор Кокаров). на 47-мо място от общо 58 учасници. Всъщност участва и LZ1KSI, но не е представен отчет, което довежда българския отбор до незавидното седмо, последно място. В отдел "Радиосвързочно дело" на ЦК на ДОСО представянето ни на това състезание незабавно се подлага на анализ: "Незадоволителното представяне на българските късовъловици в тези международни състезания се дължи преди всичко на несериозното отношение на някои отговорници на радиостанции към такива важни мероприятия. Това е случаят с LZ2KCS - Плевен с отговорник на радиостанцията Тодор Цветанов, LZ2KSK - Коларовград с отговорник на радиостанцията Марин Ненов, LZ1KSA - Благоевски РС на ДОСО с отговорник Страшимир Костов, LZ2KPP - Габрово с отговорник Пешко Иванов и др., които въпреки наличните добри условия, с които разполагат,не взаха участие.Те не положиха усилия за привеждането навреме в изправност на приемо-предавателните апаратури и антените устройства." При слушателите е малко по-добре. Макар и с един учасник, Стефан Калоянов, LZ-3966,България е пета пред Румъния и Унгария. Самият той заема 15-то място индивидуално от общо 35 учасника.   В ефир излиза поредната българска колективна станция. "На 21 май 1954г. в 19:30 часа бяха дадени първите сигнали на 80-метровия любителски обхват - Wsem de LZ2KST". Инициалът е посветен на града и на неговия патрон Сталин, въпреки че той вече не е между живите. В изработката на предавателя участват Колю Димитров, Тотч Цанков, Кирил Найденов, Коста Миовски и др. Началник на радиостанцията е Белчо Христов. Антените са издигнати още през зимата "благодарение смелостта на Димитър Петров, който при -10 градуса студ и силен вятър, безтрашно се катереше по заснежените покриви."   За първи път са обявени резултатите от постоянното съреднование за дипломите РДС и СДС. Излъчени са първите носители на РДС и СДС - I степен. Това са съответно LZ1KAB и LZ-2901 (Пеню Минчев). А между кандидатите, т.е. тези, които вече са покрили 50% от изискванията за съответната диплома, са още две наши операторски и пет слушателски станции.   Голямо събитие стана в Централния радиоклуб в навечерието на 9 септември. Пуснат е в експлоатация за първи път предавател с мощност 1KW. Той работи на петте обхвата, на телеграфия и телефония (АМ). Радиолюбителите го наричат галено "Черния Тошо", понежи е боядисан в черно. Конструктори са Райко Първанов и Руско Мицев. Откриването е на специално тържество. "В етера се понасят сърдечни привети на досовците победители. Осъществи се деветосептемврийският лозунг на Централния радиоклуб: "В чест на 10 - годишнина от освобождението на нашия народ от фашиската робия ще пуснем в редовна експлоатация най-големия късовълнов любителски предавател в Европа". Това събитие като че ли слага началото на увеличението на нашите радиолюбители по големите мощности. Дълги години оттук нататък голямата мощност ще бъде мечта и въпрос на престиж за всички радиолюбители без изключение. Ще мине твърде много време , докато се открие прелестта на радиовръзките с QRP...   Влиза в сила нов правилник за радиолюбителската дейност. Появяват се т. нар. радиолюбитеели-конструктори, които не полагат изпит по телеграфия (или както тогава се нарича "радиоманипулация и радиослухарство") и могат да работят само на телефония. За клас "А" се въвежда и изпит по руски език. На радиолюбителите клас "А" се дава право да работят вече и на лични радиостанции с мощност до 1 000W, за клас "В" и клас "С" разрешената мощност е съответно 150 и 25 W. Изпитите за клас А и В се провеждат от международна комисия, а за клас С от обласните радиоклубове. Началника на радиоклубната радиостанция вече се нарича отговорник, дава се възмовност той да има няколко замесници, тъй като присъствието поне на единот тях е задължително, когато станцията се използва от някой радиолюбител. Освен това по новия правелник "радиолюбителите могат да работят само от оная колективна радиостанция, на която им е разрешено от Министерството на ПТТР". Въвежда се и опростен дневник. Воденето на пълен дневник на всичко прието и предадено се премахва. В новия образец дневник се вписва накратко най-важното от приетия текст.   През септември Стефан Минчев от LZ1KDP установява интересен рекорд за България, като осъществява връзки с всички континенти на 7 MHz за 4 часа. Подобен рекорд на 14 MHz e ot 1952г. - всички континенти за по-малко от 2 часа. Негов автор е LZ1KAB, оператор Димитър Петров.   В края на октомври за първи път българска радиостанция участва в CQ WW DX контест. LZ1KDP с оператори Стефан Минчев, Васил Терзиев, Атанас Венков и Спас Делистоянов с 20W установява в телефонния тур 160 връзки с три континента на 3,5 / 7 / 14 и 21 MHz. Eдин месец по-късно в телеграфния тур се включват LZ1KAB, LZ1KDP, LZ1KAA, LZ1KSP и LZ1KPZ. LZ1KAB (Димитър Петров и Спас Делистоянов) прави над 500 връзки с над 100 страни и всички континенти на три обхвата и заема първо място в Европа! Това е първи за времето си неочаквано голям успех за нашите набиращи все още опит късовълновици.   От 18 до 26 ноември 1954г. в Ленинград се провеждат "първите по големина международни другарски състезания по радиотелеграфия. За разлика от предишната година, тези състезания в които вземат участие и други народодемократични страни, се явяват по същество първата проява от международен мащаб в областта на радиолюбителския спорт и по-специално в областа на скоросното приемане и предаване на радиограми". Участват СССР, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния и България. Нашият отбор включва Веселин Борисов, Людмил Левичаров и Димитър Ружков - Приемане на ръка и Евгени Димитров, Радослав Коларов и Костадин Кишишев - приемане на пишеща машина. Отборното състезание започва с предварителен квалификационен кръг, които нашите състезатели не успяват да преодолеят поради слабите резултати на "машинистите". Така се класират последни в своята подгрипа на приемане, докато приемащите на ръка са първи! Веселин Борисов приема 280 букви и 370 цифри - постижения над нашите и над съветските рекорди, което е неочакван сюрприз за домакините. Естествено Веселин е първи. Другите ни състезатели заемат четвърто и седмо място. От "машенистите" новакът Кишишев завършва осми, изпреварвайки останалите двама българи (10-ти и 14-ти). На предаване обаче българите не стоят толкова добре и остават отборно чак пети.
   Ето какво пише за израстването на Веселин Борисов като състезател Т. Латинов: "Беше началото на зимата, 1952г. От голямата светла стая на 9-то средно смесено училище "Денкоглу" - София се чуваха шум и викове чак на улицата. Спас Делистоянов, ученик в 10 клас, показваше на учениците малки , пъстроцветни картички, които привличаха вниманието на всички.
   - Това са QSL картички, обясняваше им той, които си изпращат радиолюбителите ор целия свят, след като радиовръзката е установена! Аз имам много такива. Тази например е от Чехословакия, тази - от Полша, Нова Зеландия, Аляска....   В този момент в класната стая влезе учителят и всички  насядаха по местата си. Само Веселин Борисов, слабичък, симпатичен младеж от първите редици, се приближи към Спас и тихо каза:
   - Запиши ме в кръжока по телеграфия! Аз искам да науча морза!
   Вечерта двамата си тръгнаха заедно. Делистоянов написа на малко лисче морзовата азбука. Веселин я погледа и поклати глава:
    - Малко трудничко е да я научи човек, но ще се постарая! Може ли да дойда с теб тази вечер в клуба?   - Разбира се че може! Само няма да закъсняваш!
    Така започна тяхното приятелство    След три дни Веселин Борисов вече отлично знаеше морзовата азбука и свободно подсказваше на изправилия се пред дъската Спас Делистоянов. Учителят го залови в момента, когато Веселин, чукайки по чина, имитираше че остри молива си.
   Веселин приемаше отлично, както всички млади радиолюбители, по 30-40 знака в минута и все му се струваше , че по-голяма скорост от тази не може да приеме. Но по-късно изведнъж напредна Приемаше бързо без да се съсредоточава в написаното. Така го беше учил неговият другар - да не разсейва вниманието си с изпуснатите знаци. Към края на втория месец вече премина на 80 знака в минута, а при третия и четвъртия вече беше готов за републиканските състезания, които скоро щяха да се проведат.   -Ти не приемаш вече лошо! - Казваше му Делистоянов.  -Обърни по-голямо внимание на манипулацията си! Заработи с ключа!
   Веселин го слушаше и бързо овладяваше техниката на предаването. Когато дойде време за състезанията, той се яви и зае първо място. В клуба настана истински празник. От всички страни се трупаха около него да го поздравляват. Сам Делистоянов дойде и му стисна ръката.
   -Отлични, първенец! - каза му той. -Сега вече си истински радист.
   Дните на учебната година се изнизаха. Настъпиха жарките ваканционни дни. Както всяко лято, така и сега Веселин се приготви да замине на село. Преди да стегне багажа си, той направи едно малко зумерче, инсталира го в куфара и заедно с ключа, който му подари един другар, потегли
   Цяло лято той прекара на полето, трудолюбив като всякога. Помага при жътвата, върша, но не забрави да се занимава със зумерчето.
   Когато се завърна през есента, го чакаше ново изпитание - радиолюбителите от ДОСААФ - СССР канеха българските радиолюбители на другарско състезание по радиотелеграфия в Москва в края на месец октомври. Краткото време до състезанията беше изпълнено с упорит труд и напрежение. И когато дойде денят на състезанията, радостта беше безкрайна. Веселин Борисов се класира на трето място. Това го направи известен, но още по-упорит. Той реши да се подготви така, че на следващата година да се яви на състезанията в Ленинград, където щяха да участват няколко страни. За тази нова среща той трябваше сериозно да работи..
   Занизаха се дни, пълни с изпитания. От сутрин до вечер Веселин тренираше. Работеше неуморно. Острият му слух приемаше вече над 280 знака, но той все още не беше доволен. Трябваше да приема колкото се може повече. След два месеца вече тренираше на 350 знака а след месец премина 400. Тази неуловима скорост, която се приемаше само от далекопишещите машини, Веселин се мъчеше да записва. Колко много труд и напрежение му беше необходимо!   В радиоклуба всички с нетърпение чакаха деня на състезанията. Кой ли ще бъде победителят? През това време в Ленинград се събираха учасниците от шесте страни. Идваха телеграфисти от Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия и Съвецкия съюз. Събраха се за голямото състезание...   Денят на състезанията най-сетне дойде. По цялата преса на всички страни се разнесе новината за блестящата победа на нашите телеграфисти - преди всичко на младия, едва 20 годишен състезател Веселин Борисов, който се класира на първо място, приемайки на ръка 370 знака. Той изпълни достойно обещанието си пред другарите - да се върне победител!"   На 5 декември 1954г. в чест на Димитровската и Сталинската конституции се провежда у нас вътрешно късовълново състезание на българските любителски радиостанции. През годините по-нататък са се учередявали и провеждали твърде много такива състезания, организирани централно или по-често от местни радиоклубове. Ще се запомнят "Васил Левски", "Георги Димитров", "Самоковска комуна", "Конгрес на комсомола" и много други. Но това състезание е първото и като на всяко първо състезание регламентът не е много прецизен. Позволени са обхватите 20, 40, 80 m. Повторение на връзките е разрешено през половин час на всеки обхват поотделно. Това облагодетелства донякъде софийските станции, които могат да кореспондират на 20 m, но основно състезанието минава на 80m. Обаче само 8 станции имат този обхват. Състезанието е спечелено от LZ1KDP.    Малко след това на 6 февруари 1955г. се провежда първото наше вътрешно състезание, организирано по инициатива на местен радиоклуб. Поводът е втория конгрес на ДОСО. Организатор е LZ1KSP, Пловдив. Пловдивчани изчистват регламента от слабостите и го правят по-справедлив. Участие вземат всички действащи колективни радиостанции, 13 на брой. Състезанието е спечелено от домакините LZ1KSP с 84 връзки.
   Месец след това, през март 1955г. пазарджишката клубна станция LZ1KPZ е запечатана за 6 месеца за допуснати нередности. Това е първият такъв случай у нас. Мотивите са, че "одобреният отговорник на радиостанцията Димитър Милев потчи не работил на радиостанцията, не е контролирал дейността на операторския колектив, рядко е посещавал радиостанцията, а повече от една година не е живял в Пазарджик. Цялата отговорност е била прехвърлена на Ангел Несторов, Който по това време е бил още непълнолетен и неодобрен за замесник отговорник на радиостанцията. Освен него ключ от радиостанцията са имали и други лица. В архивата на радиостанцията липсвали свидетелства на операторите. Допускани са били да работят и оператори от LZ1KAA и LZ1 KDP - София, LZ1KSP - Пловдив и др , дишли случайно в Пазарджик, което противоречи на правилника за радиолюбителска дейност. Не всички установени QSO и излъчвания са записвани в дневника. За тези груби нарушения органите на министерството на ПТТР отнеха позволителното на LZ1KPZ.   "A Aлександър Цветков стигна по-далеч: "Поради слабата политико-възпитателна работа сред радиолюбителите, особено в Пазарджик, допуснало се е увлечение да се работи предимно с капиталистически радиостанции. Тези другари не виждат ли или не искат да видят, че тези западни "Радиолюбители" особено американските, в повечето случаи ползват радиолюбителските връзки не за да укрепват дружбата си с радиолюбителите от страните с народна демокрация, а за да пропагандират пред тях своя начин на живот, своята "Култура" и техника. Ето кое налагаше нашите радиолюбители и преди всичко операторите на радиостанциите да бъдат политически подготвени и правилно да отговарят и реагират на всякакви домогвания на чуждата пропаганда.."   За да се преборят със Софийския QRM за първи път за състезанието на ДОСААФ на 8 май 1955г. някои софийски станции решават да се изнесът извън София. Така LZ1KSA работи от Панчарево, LZ1KDP- от хижа Тинтява на Витоша, а LZ1KAA (това е нова 50-ватова радиостанция на Централния радиоклуб) - от Княвево. Оператори на LZ1KDP Васил Терзиев, Атанас Венков и Стефан Минчев суобщават за "чудесни радиовръзки , освободени от QRM и QRN. С антена парче жица 70см. са слушали много силни станции, включително и далечни. Средни оценки, които са получавали от DX станции са били 579, рядко 569, а понякога са достигали до 589 при мощност около 40W".    Към средата на 1955г. броят на късовълновите радиолюбителски радиостанции у нас е вече 35 от 16 града - София, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Казанлък, Бургас, Плевен, Лом, Търново, Горна Оряховица, Габрово, Коларовград (Шумен), Търговище, Сталин (Варна) и Червен бряг. Най-често мошността е 25 - 50W. Но бързото разрастване на радиолюбителското движение не е гладко и безметежно. Започват да се изказват първите недоволства и критики. На видно място в сп. "Радио" се появява следното оплакване: "Много безодговорносе отнасят към своята работа отговорниците на QSLбюрото Димитър Петров, Александър Торосян и Георги Сендов.QSLкартичките се изпращат за чужбина през 3-4 месеца, с което се излагаме пред радиолюбителите от другите страни. Необходимо е също така в най-кратък срок да бъдат отпечатанибългарските дипломи РДС и СДС, както и QSL картичките. Такива картички бяха отпечатани от ЦК на ДОСО, обаче те бяха пародия на QSL картички. След като бяха върнати обратно в ЦК, отговорните другари не помислиха да отпечатват нови. "QSL бюрото отвръща на критиката, като обръща внимание пак в списание "Радио" ,че "редица късовълновици изпращат слушателски и операторски картички, изгледи и др.саморъчно попълнени. Много от тях имат неподходящ сюжет и са лошо написани. Такива картички ще бъдат връщани."
    Димитър Петров прави първи опити за списък и систематизация на действащите по това време български любителски радиостанции. По-нататък през годините тази идея е възраждана многократно. Най-голям интерес и практическа потребностпредизвикват няколко издания през 90-те години на "Адресник на любителските радиостанции в Република България". Техен съставител е Йордан Гайдаров, LZ1UC.   Радиолюбителството се развива с огромна скорост, вече радиостанции се строят и в по-малките градове. Само през втората половина на 1954г. още 16 станции излизат в ефира. Новите градове са Чирпан, Ямбол, Нова Загора, Ловеч, Враца, Русе, Балчик, Провадия, Дряново, Силистра, Толбухин (Добрич). Едно особено събитие датира от същото време. В ефира официално излиза първата лична радиостанция у нас. Инициалът ѝ е LZ1SR,щасливецът да бъде първи в България е Страти Христив от София. Малко след това излиза и Ангел Кишев, LZ2PA, първата лична LZ2 станция.   Провежда се поредното републиканско първенство по радиотелеграфия (28-31 август 1955г.). Участват и две жени - Живка Иванова и Маргарита Петкова. Това е началото на извесността на YL Маргарита. Иначе биографията ѝ е обичайната. Радиолюбителка е от 1953г. в LZ1KSZ, овладява морзовата азбука, след нея идват по-високите скорости участието в състезания, първо околийски, после окръжни. Става радиолюбител-слушател, полага изпит за клас С, започва да работи като на станцанцията. След изпит за клас В, 10-дневен подготвителен курс в София и накрая републиканско първенство. Още от първото си участие тя поставя нов рекорд за жени на приемане на цифри 240 знака в минута.   През 1955г. се разиграва поредната абсурдна случка в нашето радиолюбителство. Димитър Петров разказва следното: "Мрачните имена в нашата история също трябва да се помнят, за да не се случват повторно такива истории. Известен е Огнян Кукуров, началник отдел началник отдел "Радиосвързочно дело" при ЦК на ДОСО. Ние го наричахме "Доктора", защото беше решил да излекува България от радиолюбителството. Той се опитваше всячески да забрани връзките със западни страни. Не успя, обаче успя да наложи друго - в дневниците да се записва само на кирилица. И още, всеки месец се брояха връзките на всеки оператор. Не се разрешаваха повече от 50% западни връзки, останалите трябваше да бъдат със социалистически страни. Но и това му се стори недостатъчно, за да блесне като достоен другар. Тогава той сътвори историята за "бандата на седемте" - група със западна идеология, предвождана от мен. Скалъпиха и специално заседание на съвета на ЦРК, на което да бъдем разобличени до дъно и изключени от  радиолюбителското движение. Началник на ЦРК беше вече майор Стоян Бренов, а ген. Иван Пейчев все още беше прецедател на съвета. Пейчев слуша, слуша, накрая взе думата и накара Беров, и Кукуров да се "заврът под масата". Но както казва народът - всяко зло за добро. От доста време си бях подал документи за лична радиостанция. На следващия ден след заседанието сутринта в осем ми звъни телефона в къщи. Обажда ми се генерал Пейчев и ми казва: "Честито! Имаш разрешително!" Скоро след това Беров, и Кукуров бяха уволнени..."   И Пенчо Пенчев, LZ2AC има подобни спомени от тези години:" Тогава вилнееше шпиономанията. Спомням си, викаха ме дори в милицията. И за какво? Питаха ме защо съм установил връзки със Западна Германия. И още, на толкова много хубави, чесни и талантливи момчета не имсе разрешаваше да станат радиолюбители, само заради това, че навремето дядовците им не са влезли първи в ТКЗС..."
   На 22 септември 1955г. ЦК на ДОСО въвежда разрядни норми и еднна спортно-техническа квалификация на радиолюбителите. Макар че предложенията за нормативи са предложени за няколко месеца на обществено обсъждане, апаратчиците решават окончателния вариант чрез любимия си подход.Нормативите се оказват почти точно копие на съвецките нормативи. Така например нормативът за майстор на спорта на КВ е за 3 часа  да бъдат установени връзки с 10 съвецки републики, като и с България, Румъния, Чехословакия, Полша, Унгария и ГДР, а за 15 денонощия - връзки със 100 области, 80 от които от СССР и 20 от останалите народно-демократични страни. Всеки кандидат освен това трябваше да умее да предава и приема със скорост 120 знака в минута. Майстори на спорта (бъдещи) ще станат тези, които за 24 часа установят 25 любителски радиовръзки на УКВ на растояние 250-300 km. Този нормати изглежда абсурден и фанстантичен за страна като България, където в момента няма още нито една УКВ  радиостанция. На съставителите на нормативите, обаче, едва ли им е направило впечатление, че в СССР е разширен обхватът 38-40MHz... За майсторско звание на приемане и предаване на радиограми са поставени следните нормативи. Изисква се приемане на 150 групи букви, ако е на машина със скорост 250 знака в минута, ако е на ръка със скорос 140 знака в минута. За предаване се изисква скорост 140 букви и 110 цифри в минута в продължение на 5 min. За майстор-радиоконструктор е необходимо първо място на републиканска изложба.   През декември 1955г. ЦК на ДОСО утвърждава първите съдии по радиолюбителски спорт. Пет от тях стават съдии републиканска категория: ген. майор Иван Пейчев, Огнян Кукуров,Райко Първанов, Димитър Костов и Александър Цветков. Всички те работят в апарата на ЦК на ДОСО (и нагоре) и нито един от тях не е реален радиолюбител. Подобно е и положението със съдиите първа категория - Христо Сотиров,Иван Маринов, Будйони Михайлов, Стоян Стоянов, Иван Пешев, Стоян Бренов и Янаки Блъсков.
=================================================
  Първи опити на УКВ
    В началото на 1956г. Георги Сендов излиза със статията "Да овладеем обхват УКВ". Авторът подробно описва различиятч  във връзките на КВ и УКВ, дава за примрер успехите на социалистическите страни. Всички те са постигнали вече нещо на УКВ. Единствено България е в пълно мълчание. Авторът описва и ежегодните състезания "Полеви ден" и "Ден на рекордите", дава подробности за УКВ обхватите, за някои далечни връзки. Той съобщава факта , че през 1953г. е построена първата УКВ радиостанция у нас, LZ1KAM от Емил Стоилов, но предназначението ѝ е било управление на корабен модел, а честотата 56 MHz. Все пак участието на този модел на републиканско състезание по корабомоделизъм е предизвикало  голям фурор и е привлякло интереса на любителите на високите честоти. По-нататък Георги Сендов съобщава, че след като вече около две години все са давани обещания да се построи УКВ радиостанция, най-после през 1955г. радиолюбителите от гр. Сталин (Варна) са започнали наистина да строят. Започнали са и софиянци. Сталинци рапортуват, че са завършили с чест делото си пред конгреса на ДОСО. В Централния радиоклуб започват да работят радиостанции LZ1KOA и LZ1KOB, усвоени са и антените наUKV.
    Отчита се и опитът от изнасянето на КВ радиостанции във високата планина, идеално място за УКВ. Но най-важното липсва. Реални УКВ радиовръзки няма и няма.За разлика от съседите ни където например Здравко, YU1CW има връзка дори с Австрия. Накрая обръща внимание, че УКВ обхватите, разрешени у нас са 144, 420, 1215, 2300, 5650 и 10000 MHz. Любопитно е сега , повече от 40 години по-късно, да се установи, че обхватите само са се стеснили, а 2300 MHz въобще е изчезнал.
   Става нещо традиционно Димитър Петров и Тодор Диков във всяка книжка на списание "Радио" в рубриката "DX вести" да предоставят сводка за състоянието на любителските обхвати и по-интересните DX-и. Константин Чобанов пък води конструкторската рубрика. В два последователни броя в началото на 1956г. списание "Радио" отпечатва полезни схеми на еднолампови конвертори за любителските обхвати към обикновен концертен приемник. Но в същото време списанието непрекъснато помества безполезни статии, превод от руски език, със схеми на УКВ радиостанции абсолютно неприложими в България поради честотния им обхват - 38-40 или 85-87 MHz!    Димитър Костов анализира годишно-отчетните събрания на радиоклубовете и посочва множество грешки и слабости. Между тях: " Има случаи, когато работата на късовълновите радиостанции е самоцел, без операторите да се интересуват от останалата клубна дейност, без да се включват активно в изпълнението на поставените задачи. Почти всички клубове допускат грешки, като дават възможност на членовете си радисти да работят направо на приемо-предавателните радиостанции, без да са водели слушателска дейност. Има радиостанции като Хасковската, Бургаската, Коларовградската и др., които не винаги работят по разписание." (!?)    На 18 януари 1956г.LZ1KPZ установява първа от българските радиостанции радиолюбителска връзка със Северния полюс. Там е съвецката артическа експедиция с повиквателен знак UPOL5. Малко след това LZ1KSZ  работи с USFA, LZ1KAB с -  VK1GA, LZ1KBD - UA1KAE всички от Антрактида.
  Започват масово да излизат лични радиостанции - Виктор Кръстев,LZ1VK, Георги Томов LZ1AL, Димитър Петров-LZ1AF, Никола Борисов- LZ1CR, Христо Назлев- LZ1CF, Васил Терзиев- LZ1AB.
   Радко Радев излиза със статията "Изоставаме другари!.. в списание "Радио" където отново повдига въпроса за УКВ-то, което е само на ниво проби и то само в София и Сталин (Варна). Той предрича, че у  нас ще успеем да създадем голям интерес към ултракъсите вълни в един максимален срок от 2-3 години.
    От 7 до 13 юли 1956г. голяма българска радиолюбителска делегация пребивава в Югославия на тържествата по случай 10-годишния юбилей от създаването на Съюза на радиолюбителите на Югославия и 100 години от рожданието на Никола Тесла. Участват Ал. Цветков, Д.Костов, Д. Петров, Ал. Венков, Ст. Минчев, М. Петкова. и много други. Димитър Петров си спомня: "Организирахме една голяма група от двайсетина и повече човека. Още на гарата в Белград югославските радиолюбители ни направиха много топло посрещане. Спомням си YU1AD, Мирко Вожняк, един от най-реномираните югославски радиолюбители, учасник в тяхната съпротива, свързочник при Тито. Беше там, разприказвахме се, през това време идва Васко Терзиев и Мирко казва: "Ей го Царот, од Ловеч"! Имаше предвид "9B3AA", когото явно бяха разкрили, въпреки че Васко лично никога не обяви, че е бил такъв."
   От цялата програма на тържествата за българите най-интересно е да наблюдават състезанието по новия за нас спорт "лов на лисици". Отначалото то е на 144 MHz. 13 югославски състезателитърсят две лисици". След всеки
състезател вървят и по няколко гости и го наблюдават какво прави. Използуват се суперрегенетивни или суперхетеродинни приемници и от два до петелементи антени. Всичко това с съвсем ново за българите. На другия ден се провежда "лов" на 3,5 MHz, kойтобългарите оценяват като по-лесен. Нашите са единудушни, че "тези състезания безпорно са много интересни и полезни. Те изискват доста познания по ултракъси вълни, но при желание и упоритост могат да се провеждат и у нас. Те ще бъдат голям стимул за овладяване на ултракъсите вълни б нашата страна".
   На 29 юли 1956г. Търновският радиоклуб организира първото у нас късовълново състезание за жени, разбира се на телефония. Участват 22 клубни станции с 38 състезателки. Първо място заема LZ1KSP (операторка Стефка Добрева), следвана от още една пловдивска станция, изнесена в Перущица LZ1KCG (Величка Петрова и Иванка Алмаджиева) и хасковската LZ1KAM ( Недялка Бойдева, Радка Попова, Славка Димитрова).
   От 26 до 29 август на републиканските състезания по радиотелеграфия Веселин Борисов подига националните ни рекорди на приемане до 290 букви и 410 цифри в минута. Маргарита Петкова довежда рекорда за жени до 280 букви в минута . Тези постижения не са надминати и до този момент!
   В чест на 9 септември 1056г. редакцията на списание "Радио" организира задочно късовълново състезание за купата на списанието. Състезанието е в два тура - два часа телефонен и четири телеграфен. Победител е LZ1KSZ, следвана от LZ1KPZ и LZ1KSP. При слушателите пътвите три места заемат Димитър Галмандиев, Георги Сълчев и Димитър Драчев.   Най-после през септември 1956г. списание "Радио" публикува схема на предавател за 144-146 MHz. Конструкцияте три лампова с ВЧ генератор ГУ29 и модулатор на 6Ж3П и 6П1П. Това е първата публикувана у нас реална схема на УКВ апаратура, използваема по нашия правелник.
   От 5 до 13 ноември 1956г. се провеждат вторите международни състезания по радиотелеграфия на народнодемократичните страни, този път в Карлови Вивати, Чехословакия. Нашите финишират трети след Китай и СССР и преди Чехословакия, Корея, Румъния, ГДР и Полша. Това е първото класиране на наш отбор в призовата тройка на международно състезание! И този път българите, записващи на ръка са много силни и въпреки ограноченията, които им налага рагламентът, нашите Веселин Борисов,Христо Станчев и Маргарита Петкова отборно се класират първи. "Машенистите" отново отпадат на ниски скорости, kато само Константин Кишишев подобрява личните си резултати.Общо отборът е съвсем неубедителен на предаване, едва седми. Състезанието има и някои странни особености. Когато скоростта на приемане на цифри доетига 350 знака в минута, замесник-главният съдия извесният Ернст Кренкел постановява да се преустанови по-нататъшното приемане, поради създалото се нервно напрежение у състезателите…. преустанови по-нататъшното приемане, поради създалото се нервно напрежение у състезателите….Китайците и Корейците приемат цифрите отделно от другите състезатели, защото настояват за тях нулата да се предава с едно тире… Специално за корейците буквените групи са съставени от 24 букви и записването става с йероглифи… От началото на 1957г. списание „Радио” вече се нарича „Радио и телевизия”, по-късно към заглавието му е прибавена думата „електроника”.От началото на 1957г. е направена реорганизация. Централният радиоклуб престава да съществува, а финкциите му се възлагат  на Софийския градски радиоклуб (ул. „6 септември” 13). Неговата радиостанция, наследник на LZ1KAB, има инициал LZ1KBA.За втора поредна година през 1957г. се провржда състезание за жени операторки. Този път участие вземат 24 радиостанции, с две повече от предишната година. Състезанието е тричасово. Когато то започва, се оказва, че по същото време в ефира текът югославското и чехословашко вътрешни състезания, както и REF контест. В QRM-а най-силно звучат сигналите на LZ1KАБ  (Христина Белоберова и Стефка Попова), но на финала миналогодишната победителка Стефка Добрева (LZ1KSP) ги изпреварва с 4 връзки. Изненадата е обаче LZ1KRU от София. Непознатите до момента Петрана Георгиева и Славка Търпова се оказват с най-голям брой зачетени връзки и заемат първото място. Състезанието, за разлика от предишната година, е централно организирано от Градския радиоклуб. Датата е също променена и вече е тематично подходяща – навечерието на 8-и март. С годините по-нататък това осмомартенско състезание се утвърждава като традиционно и не е прекъсвало досега. Все повече информация за укв връзки на чуждестранни радиолюбители намира място в списание „Радио и телевизия” Съобщават се интересни постижения са малка мощност, рекордно далечни връзки, резултати от УКВ състезания и др. Най-после през пролетта на 1957г. се създава УКВ секция към градския радиоклуб. Възглавявана от Емил Стоилов, LZ1EF. Централният авто-мото клуб ма ДОСО организира тридневно състезание мото-пробег, което обхваща цялата западна и централна България. За пръв път радиолюбителски станции са ангажирани за обслужване на това състезание (LZ1KAB,LZ1KAA, LZ1KAA, LZ1KSP, LZ1KBL, LZ2KCS, LZ1GK и др.През юни 1957г. за първи път в България са публикувани „Повиквателни знаци на любителски радиостанции” – първото наше издание на DX списъка. Включени са 125 станции и територии. В него можем да открием екзотични префикси като AG2 – Триест, FI8 – Френски Индокитай, FN8 – Френска Индия, MD5 Суецки канал, 9S4 – Саар…През юни 1957г.в списание „Радио и телевизия” е публикувана обширна статия на югославския радиолюбител Здравко Жденко „Състезанията лов на лисици”. Авторът подробно описва как се провеждат състезания, какви са правилата, споделя много от личния си практически тригодишен опит. Мниго от правилата не са променяни и досега, но някои от тогавашните сега изглеждат съвсем екзотични, като например,че „ловецът има право да има един помощник, който да носи част от апаратурата, ако тя е много обемиста и тежка. Помощникът може също да нанася на картата маршута”. Тази статия запалва интереса на нашите радиолюбители към новия спорт и за много от тях той по-късно става радиолюбителска съдба.

През юни отново в списание „Радио и телевизия” излиза една твърде дискусионна статия на извесния румънски радиолюбител Георге Краю, YO3RF. Внея автора прави анализ на 20-годишния си радиолюбителски опит и стига да твърде смело звучащи по онова време заключения, че радиолюбителството е едновременно спорт, научно занимание, лично удоволствие и колективна дейност. Радиолюбителите са доброволни и безкорисни изследователи, нувни на всяка държава, затова държавата трябва да им предостави всичко, особено на младите хора – от съответните организационни форми  до неограничената материална база. Краю счита, че всеки радиолюбител преминава в развитието си през три естествени етапа.

Първият е установяването на радиовтъзки, вторият е колекционирането на QSL картички и дипломи и третият етап на личните, персонални взаимоотношения с другите радиолюбители в страната и зад граница. По такъв начин, „когато радиолюбителят започне да чуства, че радиолюбителството действително е ценно нещо и верен път за създаване дружба между всички, той достига вишата степен на своята специфична дейност и би било жалко да го спреш в такъв момент.” Наистина пророчески думи…
   Веднага след публикацията списанието излиза с обширна редакционна статия, която заклеймява публикацията на Георге Краю. Но това е преди всочко отговорът към тези, които са си позволили да публикуват такъв направо провокационнен материал. Ето някои исвадки: „Какво е радиолюбителство? Преди освобождението на нашата и другите страни с народна демокрация от фашиско иго с радиолюбителска дейност са се занимавали предимно синовете на буржоазията. Нямаше организации, които да се грижат за масовизирането на радиолюбителството. Малко са народните синове, които са имали достъп до радиолюбителството, не са си дояждали, търпели са лишения и са се занимавали с радиотехнически изследвания, изочавали са радиотелеграфията. Тези патриоти са имали една цел – да дават своите сили и знания за подпомагане свалянето на монархофашиската тирания и установяване на народна власт. Сега положението не е такова. В организациите за съдействие на отбраната, които авторът въобще не споменава, се учат хиляди граждани от различни възрасти, пол и професии, създават се нови хора, лишени от егоизъм.” „Не може да съществува организация без устав и разработени кннкретни мероприятия за изпълнението му. Друга е тенденцията на инж. Краю и някои наши радиолюбители – да откъснат радиолюбителите от организациите за съдействие на отбраната и да образуват самостоятелна, „пацифистична” радиолюбителска организация по подобие на тези от капиталистическите страни.” „На кого служи радиолюбителството? В социалистическите страни радиолюбителството е изградено на класова основа и е предназначено да служи на интересите на работническата класа в собствената страна и на интересите  на международната работническа солидарност против всякакви империалистически и други нечисти домогвания. Обратно,  в капиталистическите страни, в техните радиолюбителски организации членуват предимно реакционно настроени елементи на международния шпионаж и против интересите на работническата класа в собствените им страни.” „В статията на инж. Краю дебело се подчертава, че за да се масовизира радиолюбителското движение, необходимо е да се предостави неограничена материална база. Ясно е, че това е невъзможно. Това означава да се откажем от социалистическата индустриализация, от социалистическо строителство, а главните цели да хвърлим за развитие на радиолюбителството,” Изабщо в цялата статия на инж. Краю пребладава неправилни индивидалистически схващания. Ако не се вникне в дълбочината на тяхната същност, отделни наши радиолюбители могат да дойтат до неправилни изводи относно методите и средствата за подготовка на радиолюбителски кадри. Задачата на нашите радиоклубове и активисти е да разясняват на радиолюбителите въпросите за радиолюбителството.”

За първи път през март 1957г. отдел свързочен при ЦК на ДОСО изготвя цялостен спортен календар по радиоспортовете за месеците до края на годината. Състезанията са по телеграфия и КВ. Включени са четири  вътрешни и четири международни състезания по КВ, някои от тях организаирани от месни радиоклубове (Панагюрище по случай годишнината на априлското въстание, Търново по случай 5 години от откриването на  LZ2KCS).

През август1957г, за пръв път е публикувана схема транзисторен приемник. Той е на средни и дълги вълни, схемата е 1 – V – 3 , всичките пет стапала са на съвецки транзистори П1А.  След месец е публикувана схема изпълнена на европейски транзистори ОС70, ОС71.

През септември 1957г. Тодор Александров от LZ1KRB Бургас излиза с обещанието да бие един рекорд и изпълнява това обещание – провежда пред колегите си наблюдения на радиостанции от всичките 6 континента само за 4 min.

През 1057 г. е нямало ЦК на ДОСО , може би имаш на предвид 1957г.
малко по надолу пак 1057г.- поправи ги

с поздрав LZ2SJ

Hi! my identify is Jully. I would like to meemeet respected brat :)
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l

През1956/57 година в с Бреница беше открита първата радиостанция на село lz2kbb Активни оператори бяха Маргарита Tрифонова, Иван Тонов /след това стана радист във воено поделение, сега пенсионер/, Стефан Мирчовски. След години радиостанцията е закрита