Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2010 15:53 - - РАДИОЛЮБИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ-4
Автор: lz2gmlz Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4812 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.03.2010 16:52


Началото на радиомногобоя -продължение

 Започват все по-често да се публикуват технически описания на SSB апаратура. Енчо Кърмаков препоръчва на нашите радиолюбители да се насочат изцяло към фазовия метод за получаване на еднолентов сигнал, защото за нашите условия да се осигури подходящ комплект кристали е изключително трудно. От 1960г. рапубликанските късовълнови състезания вече се наричат „късовълнов шампионат по скоросно установяване на радиовръзки”. Първи шампион на България измежду клубните радиостанции е LZ1KSP, Пловдив с оператори Георги Сълчев и Георги Апостолов със 179 връзки за 6 часа, а между личните  - LZ1FA, Толбухин (Добрич), оператори Димитър Галмандиев със 134 радиовръзки. През юли 1960г. в Софийския дворец на пионерите се провеждат първите състезания по телеграфия за пионери. Те вече са отделени от другите възрастови групи и се наричат първенство на пионерските домове в България. Първи победител е Веселин Кисьов от София. Също през юли (23 – 29) български отбор по „лов на лисици” участва в Москва в международно състезание на социалистическите страни първообраз на бъдещите подготвителни състезания (следващата година в Швеция е насрочено първото европейско първенство). Броят на лисиците вече е три, дистанцията  - около 9 km, контролно време – 3 часа. Нашите състезатели не се чустват особено затруднени от тези новости и класирането им е реално за момента. От пет участващи българите заемат престижното второ място на 3,5 MHz и четвърто на 144 MHz. През август 1960г. в месноста „Побит камък” край софийското село Нови Хан се провеждат първите републикански състезания по „лов на лисици”. Участват 28 състезатели – 15 на 3,5 MHz и 13 на MHz. Първи шампиони на България и техни подгласници стават: 3,5 MHz – Николай Корабов, Варна, Величко Павлов, Пловдив, Михаил Найденов, София,  144 MHz – Спас Делистоянов, София, Михаил Найденов, София, Тотю Цанков, Варна. Радиостанцията на Софийския градски радиоклуб LZ1KBA започва излъчването един път седмично на 7 MHz на имформационен бюлетин. А от клубните радиостанции в София, Пловдив и Търново два пъти седмично, също на 7 MHz се излъчват тренировачни текстове по телеграфия.

 На 18 октомври 1960г. излиза Постановление на Министерския съвет, въз основа на което ЦК на ДОСО започва да награждава с медали шампионите на България по радиолюбителските спортове „радиотелеграфия и скоросно установяване на радиовръзки на къси и ултракъси вълни”. В ноемврийския (26-28) телеграфен тур на късовълново състезание CQ WW DX  контест LZ1KAB се класира на призово второ място в световната класация в категорията  „много оператори, един предавател”, първо такова постижение на наши късовълновици. Оператори са Спас Делистоянов, Димитър Петров и Стефан Минчев. Станцията е изнесана на Витоша, хижа „Тинтява”, работи на петте обхвата и успява да направи 867 радиовръзки с множител 84 зони и 204 страни. Или общо над 520 000 точки.

Усвояване на SSB

 

На 20 декември 1960г. за първи път българин излиза на SSB – Константин Чобанов, LZ1WD. Той е един от най-старите радиолюбители у нас, ходил е на консултациите при Бончо Беленски и Иван Джаков през 1949 – 1951г. Той е един от първите, направили „линейка” 0 – V – 1  с RV 12 P 2000 за наблюдение на радиолюбителските обхвати, като и един от първите слушатели. Той е също един от първите, които работят на първата клубна радиостанция у нас LZ1TPI още при откриването ѝ на 15 април 1950г. За формиране на SSB сигнали по фазовия метод използва приставка към съществуващия предавател. Ето и спомените му: „Бях офицер във ВВС. Полковник Маринчевски тогава беше ЗКПЧ на ВВС. Много радиолюбител военнослужащи си бяха подали документи за лични радиостанции, но тогава разрешиха само на Виктор Кръстев. Той вече беше се оволнил като офицер от ВВС. С моя приемник открихме станцията му. На мен Маринчевски ми каза, че съм щял да предавам Р350, което значи, че имаме 350 реактивни самолета и затова още не може , документите да чакат. Чак когато Маринчевски напусна ВВС и отиде в ЦК на БКП, ми пуснаха документите. Това беше през май 1956г. на 18 август същата година станах LZ1WD. По това време прохождението беше съвсем друго, бяхме много търсени от чуждестранните радиолюбители, така че дневниците се пълнеха с DX – и. Почнах на телеграф, после на АМ. Към 1959г. по света вече почнч по-масово да се работи на еднолентова модулация. Аз направих първо опит с филтърния метод, намерих кварцове, направих кварцов филтър, обаче на много ниска честота 352 KHz и не можах да отделя потиснатата лента. Затова минах на фазов метод, направих го през следващата година. На 20 декември 1960г. за първи път викнах CQ. Първо Виктор Кръстев ме чу, даде ми много добра оценка, след това направих и първата връзка – GI3IVJ  от Белфаст. Втори на ССВ излезна Тодор Диков, LZ1HA.  Това беше дипломната му работа – SSB възбудител, а беше получил приемник „Хамарлунд” от Америка. Той трябваше да излезе пръв, но аз се амбицирах и малко го изпреварих”. През април 1961г. на републиканските състезания по радиотелеграфия в Лом Маргарита Петкова повдигна рекорда на приемане на цифри за жени на 360 знака в минута. Това постижение остана ненадминато и досега. Веселин Борисов, който току що е завършил Вишия институт за театрално изкуство, става първият български радиолюбител майстор на спорта. През май 1961г. в сп. „Радио и телевизия” е публикуван списъкът на страните за DXCC и, което е по-важно, за пръв път са указани и заните на всички държави и територии по WAZ.  През август 1961г. Раделин Гайдарджиев получава разрешение да работи от Полша с инициала LZ1UF/SP. Това е първото излизане в ефира на българин от чужбина с LZ инициал. На 12 декември 1961г. е открита поредната републиканска изложба на радиолюбителското творчество.  На нея за пръв път в Българияе преставен приемник за „лов на лисици” на 3,5 MHz, изпълнен изцяло на транзистори и констроиран от Асен Бахтерев. На 20 май 1962г. Спас Делистоянов, LZ1DW с изнесена на Витоша, на хижа „Тинтява” УКВ радиостанция успява за пръв път да установи международна връзка. Кореспондентът е YU1CW/P. Спас разказва: „Знаех, че YU1CW е един от най-активните укависти в Югославия. Влязох във връзка с него на 7 MHz и се оговорихме за SKED на 19 май в 21:00 GMT и след през всеки 2 часа. Първите 10 min. ще викам аз, следващите 10 – той и т. н. Направих нова 10 елементна антена и на 18 май с колата на LZ1KBD изнесохме всичко на хижа „Тинтява”. До вечерта на 19 всичко беше готово. Помогнаха ми и другарите от клуба В 21 часа GMT, както беше уговорено, виках 10 min. Напразно напрягахме слуха си с Васко Терзиев, чуваше се само шум. В 21:20 повторих повикването. Същият резултат. Първият сеанс излезе безуспешен. Няма няма да се чуем? А югославянинът вчера ме уверяваше, че непременно ще се чуем, ако не със S9, то поне с 6-7! В 23:00 GMT започвам отново. Минавам на приемане. Надеждата е малка. Васко е задрямал със слушалки на ушите върху нара. Този непрекъснат шум като от самовар ни приспива. Аз бавно въртя копчето на приемника „Емил” от единия край до другия, но очите ми се затварят. 23:19 – след малко трябва отново да викам. Изведнъж в слушалките пропищява някаква носеща. Минавам бързо на телефония и чувам слабо: CQ two meters. This is YU1CW/P”. Ура – а ! Васко скача като ужилен. Другите момчета тичат от съседната стая. Ето го живият укавист! Най-после! YU1CW даде QRX и млъкна. Никакъв отговор, само съвсем слаба носеща. Какво се бе случило, защо не ни вика, както се бяхме уговорили? До следващия сеанс бяхме като на тръни. В 01:00 викам и ето в 01:10 GMT на 144,138 MHz с един страшно силен сигнал 59+ Боро ме вика: „Здраво, Спас! 59+. Много се радвам на първата връзка с на 144 MHz. Той се извини,че автомобилът му се повредил и не можел навреме да  изкачи връх Малян. Ех, да знаеше какво ни костваше това закъснение! Но ето ние вече правехме първата връзка LZ – YU  на 2 m  на 320 km един от друг и се чуваме на 59+.”  Американската радиолюнителска лига (ARRL), издател на най-перстижната диплома DXCC обявява,че след 13 юли 1962г. няма да зачита за дипломата връзки на телефония, направени в участъците, определени само за телеграфия! Това е една интересно замислена и без съмнение много подходяща мярка, защото в редица странирадиодисциплината все още не е на необходимата висота. За съжаление между тях е и България. През 1962г. се провеждат първите републикански състезания по радиообмен, но това е дисциплина, която няма по-дълго бъдеще. С оглед предстоящите международни състезания по многобой се провежда 20-дневна подготвителна лагер – школа и нови подборни състезания, вече по истински радиомногобой, в който за пръв път присъстват трите дисциплини – радиотелеграфия, радиообмен, и движение по азимут. Победители са отново пловдивчаните Георги Сълчев, Христо Назлев и Христо Христов и това им дава право да представят България на международните състезания на социалистическите страни в СССР. Тези състезания се провеждат от 24 до 30 август 1962г. С тях се полага и началото на българското участие в международни състезания по радиомногобой (ако не смятаме участието в Лайпциг, което още не е класически радиомногобой). Състезават се отбори от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Регламентът включва радиотелеграфия – приемане на скорости до 130 знака в минута и предаване на обикновен ключ, обмен на радиостанци РБМ и движение по азимут 5 km  с контролно време 60 min и товар 12 kg. на гърба… Нашият отбор се класира втори след отбора на СССР и отбелязва за първи път призово място за български многобойци. Интересното в регламента е, че отборите са от по четирима състезатели и освен тримата ни титуляри Г. Сълчев, Хр. Назлев и Хр. Христов, се състезава и резервата П. Пенчев. По регламент той не участва в радиообмена, класира се само индивидуално, но ако в телеграфията даде по- високо постижение от някой от титулярите , за отборното класиране се зачитч неговото. Както, впрочем става и в действителност. За това състезание Георги Сълчев си спомня: „ Деня за радиообмен беше неблагоприятен за полеви условия, при които се провежда състезанието по тази дисциплина – валеше ситен дъжд. Влагата попиваше до костите. По време на обмена, когато приемах радиограмата от Христо Назлев, мощна радиостанция запуши обхвата и цели 30 групи текст бяха изпуснати. Не загубих самообладание и поисках повторение. Назлев предаде текста, но отново станцията запуши обхвата и наново повторение. Ценни минути бяха загубени, но те мобилизираха силте и първото място в тази дисциплина беше спечелено от нашата команда”. Христо Христов ще запомни движението по азимут: „ Времето беше мрачно, канеше се да вали. Аз знаех, че трябваше да вляза в контролното време на финала. В противен случай целият ни труд отиваше напразно. Но за нещастие попаднах под високо напрежение и стрелката на компаса ми се отклони много. Загубих орентация. Да продължа така беше немислимо, а време за губене нямах. Единственото решение виждах в шосето и след като разбрах, че може да ме изведе на пункта, поех по него, но пътят ми се увеличи многократно. Не ми оставаше нищо друго, а да си плюя на петите и да стана маратонец. Не усещах товара на гърба си, който носех позадължение. Гледах само стрелките на часовника, които ми се струваше,че се движат по-бързо от мен. Пристигнах на финала и единственото, което можех да попитам беше: „Успях ли?” Участието ни в тези състезания води като проятна последица насрочването на следващите състезания, една година по-късно, в България. За нса това ще е първо домакинство на официално радиолюбителко състезание. През 1962г. съпругата на Раделин Гайдарджиев (LZ1UF) Уршула получава разрешение да работи от България с инициала SP5AHO/LZ , така че става първата семейна радиолюбителска двойка в България (макар и интернационална). Три години по-късно Уршула Гайдарджиева получава български инициал LZ1FU и става първия чужд гражданин с LZ инициал. В края на 1962г. може да се каже, че късовълновата дейност е обхванала практически всички кътчета на страната. Вече действат 144 клубни и 90 лични късовълнови радиостанции. По време на републиканското първенство по „лов на лисици”  в София за първи път съдиите декласират двама състезатели – Йордан Мандов, София за това, че е използвал чужда апаратура… Пък на това състезание второ място заема Ангел Несторов. Димитър Костов пише за него: „ Несторов участва за втори път в републикански състезания, но прояви изключителна съобразителност, много добра физическа подготовка и зрялост в откриването на предавателите. От него бихме очаквали в бъдеще високи постижения”. Дали е знаел в този момент колко пророчески ще се окажат думите му? Но това наистина е началото на една блестяща кариера. Сгодините Ангел Несторов, LZ1AG става най-титулованият и най-дълголетният български „лисичар”.След като има вече една победа през предходната година, с повторния си успех на КВ шампионата през 1963г. Димитър Галмандиев, LZ2FA става първият в България майстор на спорта по късовълнов спорт/ На 4 юни 1963г. Спас Делистоянов установява за пръв път у нас радиовръзка на УКВ, 144 MHz с отражение от метеорни следи. Кореспондента е SP5SM. Спас си спомня за тези години: „ На УКВ бяхме все още само петима – Стефан Минчев, Васко Терзиев, Ангел Несторов, Димитър Галмадиев и аз. Решихме, че в интерес на развитието на УКВ-то в България всеки от нас трябва да поомогне на два радиоклуба от провинцията да излязат на УКВ. Резултатът неше много добър. Аз направих апаратура на LZ2KBI, Видин и на LZ2KRZ, Разград, другите също си свършиха работата. Още по-хубаво беше, че покрай тази инициатива се запалиха и клубове, които нямахме предвит, и изведнъж УКВ-то тръгна…” В категорията колективни радиостанции LZ1KSV спечелва извесния CQM контест, проведен през месец май 1963г., първа наша победа в това състезание,което постепенно набира престиж, защото участват станции от целия свят. През 1963г. официално се учередяват състезанията по радиомногобой. Трябва да заместят състезанията по радиообмен, които така и не са станали популярни. Освен това радиомногобой вече се развива в СССР и други социалистически страни. В първия републикански шампионат в София участват 33 състезателя от 11 отбора. Индивидуално първи шампион на България е Георги Сълчев от Пловдив, следван от Стефан Минчев, София и Христо Назлев, Пловдив. Отборно се води голяма борба между Пловдив и София, която се решава едва в последната дисциплина, „движение по азимут”, проведена на Люлин. Това всъщност е и ахилесовата пета на почти всички състезатели. Софийският отбор се представя най-добре,но не успява да преодолее малкара преднона на пловдивчани,която имат от първите две дисциплини – на радиотелеграфия и радиообмен. И така пловдивчаните Георги Сълчев, Христо Назлев стават първите шампиони на България. Втора е София (Стефан Минчев, Георги Моцков, Стефан Калоянов), трети – Русе (Петър Флоров, Андрей Шопов, Тодор Бончев).Българи участват за първи път в международни УКВ състезания. В „Полеви ден 1963г. LZ1DW/P установява 21 връзки, LZ1AG – 5 връзки. Като отбор България заема  9 място.От 23 до 29 август 1963г. във Вилнюс, Литовска СССР се провежда третият европейски шампионат по „лов на лисици”, първи , в който участват и български състезатели. Интересно е да се отбележи, че от тогава до ден днешен българите нямат пропуснато европейско или световно първенство! Състезанието има някои особености в сравнение с предишните, а и с нашите вътрешни. Стартът е групов, през 5 min. се пускат групи от 10състезатели, растоянията между предавателите не са фиксирани, а произволни. „Лисиците” могат да се откриват вече в произволен порядък, а не последователно по номерата им, както до този момент. На 3,5 MHz работят вече четири, а не три предавателя и най-важното – телеграфия на, а не на телефония. Участват 9 страни. Българите заемат пето мястона 144 MHz (Ангел Несторов, Тотю Цанков) и седмо на 3,5 MHz (Николай Корабов, Стефан Дунев). Съвсем малко недостига на Стефан Дунев за медал в индивидуалното класиране и той остава четвърти. Първата среща с европейския елит е и поглед върху техниката, която ползват другите. Българите са с антени двоен квадрат на 144 MHz, докато всички останали използват триелементи Яги-та. На 3,5 MHz преобладават феритните пред рамковитеантени. Нашите състезатели установява, че масово се използват бързоуспокояващи се компаси, а съветските състезатели ползват даше радиокомпаси. Става ясно също така,че почти всички чуждестранни „лисичари” изчертават азимута върху карта на района, което все още не е наша практика. През лятото на 1963г. на конференцията на IARU – регион 1 в Мальо, Швеция се озаконява официално това, което вече е масова практика – разделянето на любителските обхвати на телеграфия - телефония. Но това решение поражда много трудности за българските радиолюбители, които нямат точна апаратура за калибриране на скалите, работят с нестабилни осцилатори и т.х. Някой от нашите радиолюбители не изпитват съмнение, че трябва да се съобразяват с новите условия, въпреки че България по това време не е член на IARU…..На 1 ноември 1963г. се извършва поредната трансформация. С решение на ЦК на ДОСО Градският радиоклуб е закрит, а на негово място се възтановява Централният радиоклуб. До края на 1963г. българските УКВ-сти имат вече връзки с 10 страни. Има трима водещи в това съреднование LZ1AB, LZ1DW, LZ1AG насочват цялото си внимание към  DX връзките чрез отражени от метеорни потоци. Рекорда за най-далечна връзка дължи LZ1AB, Васил Терзиев – радиовръзка с Белгия – 1700 km. растояние. От 13 януари 1964г. датира първата семайна двойка лицинзирани радиолюбители. Това са Георги и Величка Симеонови от Сливен. Тяхната история разказва Георги: „ Пуснах документи за лична станция някъде през 1959г., но те се мотаеха, мотаеха, все не можеха да решат от ДС допустимо ли е някой да има у дома си радиостанция и по всяко време да може да прави радиовръзки с целия свят. Чак след две години получих разрешение и на 16 ноември 1961г. пуснах моята радиостанция LZ1WM. Странни неща ставаха по това време, особено когато работех на телефония. Веднъж ме бяха засекли от щаба на 3-та армия. Дойде един офицер, за да ме пита кой ми позволява да обявявам името на оператора и местонахождението на станцията!

Друг път бях на зимна почивка в котел, почивна станция на ДЗИ. Носех си радиостанцията, опънах антена до едно дърво и започнах да правя връзки. Но не за дълго, съвсем скоро дойдоха четирма души. Двама бяха от Държавна сигурност, един от съвета, беше и началника на пощата и започнаха да ме разпитват, кой съм, от къде съм, какво правя, с кого поддържам връзка. Естествено нищо не знаеха за радиолюбителска дейност, което ги подразни още повече. Добре че документите на станцията бяха у мен…Жена ми в тези години работеше на колективната станция LZ1KDZ, пуснахме документи за нея за лична станция през 1962г., но казаха не може, трябва да има още една радиостанция, всеки от двамата трябва да си има своя радиостанция. Това ставаше и в съседните страни, в Югославия например беше така. Все пак на 13 януари получихме разрешително, че мове да работи със собствен инициал LZ1SG на станцията на съпруга си. Така станахме първата българска семейна двойка.”

През юли 1964г. в сила влиза нов правилник за радиолюбителската дейност. Основните придобивки са правото на операторски клас С да работят с мощност 50W вместо 25W и правото на всеки радиолюбител, притежаващ лична радиостанция да работи от чужда станция в присъствието на нейния собственик.

След повторната си победа на републикански състезания по радиомногобой първи майстор на спорта у нас по радиомногобой става Георги Сълчев, LZ1CW от Пловдив.

Маргарита Петкова, LZ1YL става първата наша жена майстор на спорта.

От 1964г. „ловът на лисици” вече се нарича радиозасичане. Това е съобщено на поредните състезания, които се провеждат на 13 и 14 септември 1964г. на Люлин край София. Победители Ангел Несторов и Стефан Дунев, но състезанието ще се запомни с първото участие на 10 годишния Минчо Петков. Панайот Попов пише: „Знаменателно е участието на радиолюбителите от Троян – град , в който преди година „ловът на лисици” още не беше популярен. Освен своя отбор, Троянският радиоклуб беше изпратил още пет състезатели, които участваха в индивидуалното класиране. Сред тях беше и най-малкият състезател Минчо Петков Йонковски, който заедно със своя баща показа, че за спортиста решаващ фактор е не възрастта, а преди всичко волята за победа. Въпреки че в тазгодишните състезания троянци не постигнаха никакви изключителни, резултати, натрупаният опит, по думите на техния ръководител Николски, ще им послижи за по-добро представяне при бъдещите републикански състезания.”

След това състезание Ангел Несторов става първият майстор на спорта у нас по радиозасичане.

Увлечението по големите мощности вече е масово явление сред българските късовълновици. Затова с нескрит интерес се посреща една публикация през месец април 1965г. на Асен Станчев, LZ1CC, който споделя удоволетворението си от това, че вече една година работи с QRP станция и това ни най-малко не му пречило да има завидни DX и , като и да се чува на 599 в цяла България.

През пролетта на 1965г. Ангел Несторов конструира първия у нас изцяло транзисторен приемник за радиозасичане на 144 MHz. ВЧ стапало е на П-411. През юни 1965г. се провежда първото републиканско състезание по радиозасичане за пионери. Участват 10 състезателя. Спечелва Минчо петков, Троян.

Централният радиоклуб организира курс за изработка на маломощни УКВ предаватели с цел масовизиране на УКВ дейността в страната. Те са с крайна лампа  EL 84 и излъчват в антената около 3,5 W. Изработват се и четирилампови конвертори с пътва лампа ЕСС84 – каскодна схема.

Първи международни състезания в

 България

 

От 18 до22 септември 1965г. в курорта „Дружба” край Варна се провеждат първите присъствени радиолюбителски състезания, на които домакин е България. Това са състезания на социалистическите страни по радиомногобой. Участват СССР, Чехословакия, Полша, ГДР, Монголия и България. Нашите състезатели са Стефан Минчев, Георги Сълчев, Цветан Петров и Христо Назлев с треньор Костадин Кишишев.Първият ден са състезанията по радиотелеграфия, спечелени от СССР, нашите са втори с минимално изоставане. Радиообменът отново е спечелен от СССР, нашите отново са втори. Като обикновено става в многобоя, всичко се решава в третата, най-непредвидима дисциплина – движение по азимут 5 km с четири контролни пункта. Тук всички наши състезатели влизат в контролното време, докато другите отбори имат максимум по два състезателя. И така, това е първата наша победа в отборното класиране на международно състезание по радиомногобой. Индивидуално първи е Юрий Старостин (СССР), следван от нашите Цветан Петров и Георги Сълчев. Но това първо у нас мевдународно състезание за съжаление става родоначалник на една негативна тенденция, която с годините набира такава скорост, че няма морална сила, която да я спре. В следващите 25 години във всяко състезание, провеждано у нас, хашите състезатели трябва да побеждават на всяка цена. Защото победата означава майсторски звания, държавни награди, парични премии. При това не само за състезателите, но и за (или по-скоро точно заради) трениори, ръководители, всякакви апаратчици. А когато състезанието е у дома, много неща могат да помогнат – предварителни тренировки на терена на състезанието, дори точно по варианта, по който ще бъдат разтавени контролните пунктове или „лисиците”, изтичане на всякаква ключова информация и много, много други неспортменски прийоми…. Разбира се, постигнатите от нашите състезатели успехи не трябва да се умаловажават, но твърде често още на следващата година същите тези състезатели – победители се представят съвсем бледо в чужбина. Тогава причините започват да се търсят в недостатъци в подготовката, ниски морално-волеви качества и т. н., но никой от ръководителите не иска да погледне истината в очите.

От 13 до 18 септември 1965г. във Варшава, Полша се провежда четвъртото европейско първенство по радиозасичане с участието на 10 страни. На това състезание нашите състезатели печелят за първи път медали от европейско първенство. На 144 MHz отборът на (Ангел Несторов и Бончо Бонев) заема второ място след безспортните фаворити СССР. На 3,5MHz отборът пак би могъл да е втори, защото същите двама състезатели се класират втори и пети индивидуално,  но регламентът  изисква отборът предварително да се заяви, а вместо Бончо Бонев е заявен Стефан Дунев. Но пък индивидуалното второ място на Ангел Несторов с също така първи индивидуален медал от европейски първенства и дълги години няма да бъде надминато. Останалите участници в отбора са Димитър Стайков, Кръстю Кънев и Николай Корабов. Ето спомените на Димитър Грозев и Стефан Дунев: „ В първата група стартира и нашият състезател Ангел Несторов. Информационното табло на старта все още е чисто. Водачи и трениори сноват неспокойно и поглеждат часовниците си – трябва вече да има резултати. Най-после секретарят SP5ANC се отправя към таблото. Десетки погледи чакат нетърпеливо. Ура-а-а!!! Състезател номер 3 от България е открил първи „лисица” номер 1. Всички започват да поздравяват представителите на България. Името Несторов се чува навсякъде. „Кой беше този Несторов? Аха, онзи спокоен и винаги усмихнат младеж…”

На по-извесните оператори от колектива на ЦРК са възложени контролни функции, които могат да изпълняват и от личните си радиостанции. Те използват след инициала си /Z. Всяка българска станция, повикана от контрольор, е длъжна да прекрати текущата връзка и да изпълни разпорежданията и препоръките на контрольора.

В края на годината е извършено още нещо за първи път. Закриват се 3 лични и 24 колективни станции поради това, че фактически не работят. Странно, но между тях и LZ1FO, както и ветераните LZ1KEP и  LZ1KSI. Три години по-късно LZ1FO е открит повторно.

В края на 1965г. може да се каже, че транзисторите са надвили лампите във всички нови български радиолюбителски разработки и много скоро ги побеждават окончателно. Една от съществените причини е, че започва българско производство. Почти едновременно в началото на 1966г. се почвчват разработки изцяло на транзистори на Бончо Бонев – петтранзисторен приемник за радиозасичане на 144 MHz на П411, П403, П1А и SFT 321, на Спас Делистоянов – петтранзисторен предавател на 144 MHz с мощност 150 mW, пак негов 14 транзисторен приемник на 144 MHz с УВЧ на П411А, 10 транзисторен приемник за радиозасичане на 3,5 MHz на Румен Велев на ОС170, SFT308 I SFT 353.

Продължава съперничеството между LZ1AB и LZ1DW за голям брой страни на УКВ. В началото на 1966г. Васил Терзиев има вече в актива си 13 страни срещу 12 на Спас Делистоянов. Третия Ангел Несторов изостава значително само с 4 страни. Вече Спас държи постижението за най-далечна връзка – Англия. Години по-късно Владимир Владов, LZ1ZB довежда българския рекорд до 2525 km като прави връзка с Португалия.

Първото национално състезание на българските УКВ-исти се провежда на 2 и 3 юли 1966г. Датите са избрани да съвпадат с европейското състезание „ Полеви ден”, но само една българска станция изпраща отчет и за „Полеви ден”. И в двете състезания радиолюбителите трябва да обменят RST, номер на връзката и QRA локатор. За да внесе яснота, Спас Делистоянов написва една дълга статия, в която подробно обяснява как трябва да се формира QRA локаторът на всеки радиолюбител и как се изчисляват растоянията по QRA локатора. В републиканското състезание участват 13 станции – 2 колективни и 11 лични. Първи шампиони на България стават LZ2KB/P, Видин от колективните станции с 10 връзки LZ1DW/P, Спас Делистоянов, София – от личните с 12 връзки. Пет от станциите работят под дроб Р – изнасянето по върховете вече е започнало, а с годините ще стане почти задължителна практика.

Спас Делистоянов и понякога Бончо Бонев почти във всеки брой на списание „Радио и телевизия” публикуват схеми на различни свои УКВ разработки – предаватели, приемници, конвертори. Прави впечатление, че те са вече портативни, пригодени за изнасяне по върховете. Стефан Минчев, LZ1BW в рубриката „144 MHz и нагоре” поема задачата да дава подробна и обширна информация за прохождение, провеждане на различни видове връзки, рекорди и т. н.

Веселин Борисов и Ангел Несторов стават първите български радиолюбители, удостоени със званието заслужил майстор на спорта.

В средата на 1966г. Централният радиоклуб на България поставя кандидатурата си за член на IARU. В IARU вече членуват 72 национални радиолюбителски организации. Идеята за членство в IARU никога не е била чужда на голямото мнозинство български радиолюбители, но истината за това решение, което променя на 180 градуса официалната наша позиция, трябва да се търси съвсем другаде. В IARU вече членува RSF – Федерацията на радиоспорта на СССР, както и организациите на други социалистически страни: CRC – Централен радиоклуб на Чехословакия, PZK – Съюз на полските късовълновици, SRJ – Съюз на радиолюбителите на Югославия. По повод кандидатурата ни Димитър Попов излиза с обширна публикация, в която запознава българските радиолюбители с устраойството, целите и задачите на IARU.

На 17 август 1966г. са наказани станциите LZ1KSD и LZ2KBA за това, че са работили извън радиолюбителският обхват 7 MHz – на 6 998 984 Hz! Самата точност показва кой е открил нарушението и този факт стряска късовълновиците, които в голямото си мнозинство съвсем не разполагат с точни приемници, да не говорим за предаватели. Димитър Грозев, LZ1ZB излиза с обширна статия за нарушенията на нашите късовълновици. Цитирани са например да работят с лош тон LZ2KSU, LZ2KBA, LZ1KCP, LZ2KHN, LZ2KRZ, LZ2AW, LZ1CF, LZ1CW  и други. Много оператори не знаят какво е /Z. Ако им бъде направена забележка от такава станция, операторът „след дълги повторения казва 73 GB.” И още: „ При по- обстойни наблюдения се оказва, че работата с автоматичен ключ не е овладяна добре. Правят се опити за предаване с извънредно големи скорости, при което се „сипят” безразборно точки и тирета, допускат се много грешки, да не говорим за случаите, когато просто не може да се разбере инициалът, защото ако се предаде примерно три пъти, винаги е различен.” Или: „Работят LZ2KLR и LZ1KMS в телеграфния участък на 7 MHz на телефония и то на „английски език.” Авторът заключава, че не бива да оставаме равнодушни към подобни слабости и грешки, защото те уронват престижа на късовълновиците ни пред радиолюбителите от другите страни.

През септември 1966г. наши състезатели участват в международно състезание по радиозасичане в Полша, откъдето донасят новата дисциплина радиопеленговане. От два пункта, нанесени върху картата се пеленгова предавател, излъчващ непрекъснато, и определеното му местоположение се отбелязва върху картата.

На конференцията на IARU – регион 1 в Опатия, Югославия през 1966г. е доуточнено разпределението на късовълновите обхвати телеграфия – телефония . Извършва се разпределение даже и на обхват 144 MHz. Българските радиолюбители продължават да са в голямо затруднение със своите некалибровани предаватели и приемници.

През 1967г. у нас е публикувана за пръв път схема на трансийвър, разработка на SM5EY.Трансийвърът е на 6 лампи, предвиден е за телеграфия и SSB на трите най-популярни радиолюбителски обхвата – 20, 40 и 80m.

Поставят се допълнителни изисквания към тези, които искат да станат майстори на спорта по късовълнов спорт. Те трябва, освен съответните спортни постижения, да притежават клас А или В, като и да имат подтвърдени 100 страни по листата на DXCC.

През 1967г.за първи път се провежда КВ шампионат на телефония. Участват 48 колективни и 20 лични станции. Твърде малко са нашитестанции на SSB, така,че шампионатът преминава изцяло на АМ. Победители, съответно при клубните и лични станции




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gmlz
Категория: Лични дневници
Прочетен: 515348
Постинги: 8
Коментари: 564
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031